Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Нито пък за мен. Това поне е ясно. - Марк се огледа наоколо. - Изглежда, съм се върнал в свят, където съм нежелан.

И той излезе от библиотеката, затръшвайки вратата след себе си.

В стаята се възцари ужасяващо мълчание.

- Аз ще отида - каза Кристина и изтича след него.

В тишината, останала след нея, семейство Блекторн погледна към Джулс и Ема потисна порива да се хвърли между него и умоляващите очи на братята и сестрите - гледаха го така, сякаш можеше да оправи станалото, сякаш можеше да оправи всичко, както ставаше винаги.

Само че Джулиън стоеше съвършено неподвижен, с притворени очи, стиснал ръце в юмруци. Ема си спомни как бе изглеждал в колата, отчаянието, изписано върху лицето му. Малко бяха нещата, които можеха да разклатят спокойствието на Джулиън, ала Марк открай време беше едно от тях.

- Всичко ще бъде наред. - Ема се пресегна и потупа меката ръка на Дру. - Естествено, че е ядосан, има пълното право да е ядосан, но не е ядосан на никого от вас. - Тя се опита да улови погледа на Джулиън над главата на Друзила, да го успокои. - Всичко ще бъде наред.

Вратата отново се отвори и Кристина се върна в библиотеката. Джулиън рязко я погледна.

Тъмните й лъскави плитки, навити на краваи, проблеснаха, когато тя поклати глава.

- Добре е - каза тя, - но се затвори в стаята си и смятам, че ще е най-добре да го оставим сам. Ако искате, мога да почакам в коридора.

Джулиън поклати глава.

- Благодаря ти. Ала не е нужно никой да го пази. Свободен е да ходи където поиска.

- Ами ако се нарани? - Гласчето на Тави беше тъничко и тихо.

Джулиън се наведе и го вдигна, прегръщайки го здраво за миг, преди отново да го пусне. Тави обаче продължи да го стиска за ризата.

- Няма да се нарани - увери го Джулиън.

- Искам да отида в студиото - каза Тави. - Повече не искам тук.

Джулиън се поколеба, а после кимна. Студиото бе място, в което често водеше Тави, когато беше уплашен - боите, картоните и дори четките му действаха успокояващо.

- Да вървим в студиото - каза той. - В кухнята има от пицата, ако някой иска, и сандвичи, и...

- Не се тревожи, Джулс. - Ливи се беше настанила на масата до своя близнак, който се беше навел над картата, стиснал устни. - Ще се оправим с вечерята. Всичко ще е наред.

- Ще ти донеса нещо за хапване - обади се Ема. - На Тави също.

Благодаря, оформи Джулиън беззвучно и тръгна към вратата. Преди да стигне до нея обаче, Тай, който не бе проговорил, откакто Марк бе излязъл, се обади:

- Няма да го накажеш, нали? - попита той. Въженцето беше опънато около пръстите на лявата му ръка.

Джулиън се обърна, видимо изненадан.

- Да накажа Марк? За какво?

- За нещата, които каза. - Изчервен, Тай бавно развиваше въженцето, което се плъзгаше между пръстите му. През годините, в които бе наблюдавал брат си, мъчейки се да се научи, Джулиън се бе убедил, че когато става дума за звуци и светлини, Тай е много по-чувствителен от повечето хора. Ала когато ставаше дума за докосване, то го запленяваше. Ето как Джулиън бе започнал да му прави играчки и занимания, с които да отклонява вниманието му - след като го беше виждал да прекарва часове наред, изследвайки къс коприна или шкурка, извивките на мидени черупки и грапавината на скали. - Те бяха верни... Беше истина. Той ни каза истината и ни помогна с разследването. Не бива да бъде наказан за това.

- Разбира се, че не - увери го Джулиън. - Никой от нас няма да го накаже.

- Не е виновен, че не разбира всичко - продължи Тай. -Или че нещата му идват в повече. Вината не е негова.

- Тай-Тай - обади се Ливи. Това беше прякорът на Ема за него, когато беше бебе, и останалите от семейството също бяха започнали да го наричат така. Ливи посегна да потърка рамото му. - Всичко ще бъде наред.

- Не искам Марк отново да си тръгне - каза Тай. - Разбираш ли, Джулиън?

Ема видя как товарът на това, отговорността за него, легна върху плещите на Джулиън.

- Разбирам, Тай.

15

В иберийския и южноамериканския фолклор - пакостливо, подобно на гном създание, обитаващо къщите. - Б. пр.

Ема отвори вратата на студиото, внимавайки да не разлее двете препълнени купи със супа, които носеше.

Студиото се състоеше от две стаи - една, която Джулиън позволяваше на останалите да видят, и друга, в която не допускаше никого. Майка му, Елеонор, беше използвала по-голямото помещение като студио, а по-малкото - като тъмна стаичка, в която бе проявявала фотографии. Тай нерядко питаше дали химикалите и уредите за проявяване все още работят и дали би могъл да ги използва.