Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Тай местеше очи между Джулиън и Ливи; изглеждаше нетърпелив и развълнуван, дългите му пръсти потропваха по масата пред него.

- Отвикнал е - обясни той на Кристина. - В царството на елфите няма кафе.

- Заповядай. - Ливи се изправи и взе една ябълка от масата. - Опитай това.

Тя се приближи и протегна плода към брат си. Ема си помисли, че прилича на съвременна Снежанка с дългата си черна коса и ябълката в бледата ръка.

- Нямаш нищо против ябълките, нали?

- Благодаря, мила сестричке. - Марк се поклони и взе ябълката, а Ливи го зяпна с полуотворена уста.

- Ти никога не ме наричаш „мила сестричке" - обърна се тя обвиняващо към Джулиън.

- Защото те познавам прекалено добре, изтърсак - ухили се той.

Мирк вдигна ръка и подръпна верижката около шията си, на която висеше нещо, наподобяващо връх на стрела. Беше прозрачно, сякаш изработено от стъкло, и Ема си спомни, че бе виждала нещо подобно на някои от рисунките, които Даяна им беше показвала.

Марк се залови да обели ябълката с острия му ръб и Тави, който отново беше изпълзял изпод масата и гледаше какво се случва, издаде любопитен звук. Марк го погледна и му намигна. Тави се мушна под масата, ала Ема виждаше, че се усмихва.

Самата тя не можеше да откъсне очи от Джулс. Спомняше си как бе изпразнил стаята на брат си, как бе нахвърлял яростно вещите му на купчина, сякаш би могъл да пропъди спомените за него. Отнело му бе само ден, ала сенките под очите му бяха останали завинаги. Ема се зачуди дали ако Марк останеше при тях, сенките щяха да изчезнат.

- Е, подаръците харесаха ли ти? - попита Дру, като се въртешe на масата; кръглото й лице беше загрижено. - Аз сложих хляб и масло, в случай че си гладен.

- Не бях сигурен какво представляват някои от тях -призна си Марк. - Дрехите бяха много полезни. Черният метален предмет...

- Това беше моят микроскоп. - Тай погледна към Джулиън, търсейки одобрение. - Помислих си, че може да ти хареса.

Джулиън се облегна на масата. Не попита Тай защо му бе на Марк микроскоп, просто се усмихна с леко кривата си нежна усмивка.

- Било е много мило от твоя страна, Тай.

- Тиберий иска да стане детектив - обясни Ливи на Марк. - Като Шерлок Холмс.

Марк придоби объркано изражение.

- Това някой, когото познаваме ли е? Магьосник може би?

- Герой от книга - обясни Дру през смях.

- Имам всички книги за Шерлок Холмс - каза Тай. - Знам всички истории. Има петдесет и шест разказа и четири романа. Мога да ти разкажа, ако искаш. И ще ти покажа как се използва микроскопът.

- Струва ми се, че го намазах с масло - призна си Марк позасрамено. - Не си спомних, че е научен инструмент.

Ема хвърли притеснен поглед към Тай - той много си пазеше вещите и понякога ужасно се разстройваше, ако някой ги докоснеше или преместеше. Само че сега изобщо не изглеждаше ядосан. Нещо в откровеността на Марк очевидно му доставяше истинско удоволствие, така както понякога му доставяше удоволствие необичайната кръв на някой демон или пък жизненият цикъл на пчелите.

Марк бе нарязал ябълката на парченца и ги ядеше бавно, като човек, свикнал да прави така, че храната да му стигне за възможно най-дълго време. Беше много слаб, по-слаб, отколкото бе нормално за ловец на сенки на неговата възраст - ловците на сенки обикновено биваха насърчавани да се хранят и тренират, трупайки мускули и издръжливост. Благодарение на жестоките физически тренировки повечето ловци на сенки бяха жилави или яки, макар че Друзила бе по-закръглена, нещо, което я притесняваше все повече, колкото повече порастваше. На Ема винаги й ставаше мъчно при вида на червенината, разливаща се по бузите на Дру, когато бойното облекло, предвидено за момичета на нейните години, не й станеше.

- Чух ви да говорите за срещащи се лей-линии. - Mapк пристъпи към останалите, предпазливо, сякаш не бе сигурен дали е добре дошъл. Очите му се вдигнаха и за учудване на Ема, погледнаха към Кристина. - Там, където лей-линии те се събират, може да се извършват черни магии, без да бъдат забелязани. Елфите знаят много за лей-линиите и често ги използват. - Върхът на стрелата проблесна около врат му, когато се наведе, за да разгледа картата на масата.

- Това е карта на лей-линиите в Лос Анджелис - обясни Кристина. - Всички тела са били намерени върху тях.

- Не е така. - Марк се наведе още по-ниско.

- Не, тя е права. - Тай се намръщи. - Това е карта на лей-линиите и всички тела са били захвърлени върху тях.

- Само че картата не е вярна - обясни Марк. - Линиите не са точни, нито пък местата, където се срещат. - Дългопръстата му десница докосна кръга, който Тай беш очертал. - Това изобщо не е вярно. Кой е съставил тази карта?