Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Джулиън се приближи до масата и за миг той и брат му застанаха рамо до рамо, косите им, светла и тъмна, бяха в ярък контраст.

- Предполагам, че е картата на Института.

- Извадихме я от сандъка - каза Ема, привеждайки се над нея от другата страна на масата. - Където стоят останалите карти.

- Е, някой я е подправил - заяви Марк. - Ще се нуждаем от истинска карта.

- Вероятно Даяна ще успее да ни намери такава. - Джулиън взе молив и някакъв бележник. - Или пък бихме могли да попитаме Магнус.

- Или да проверим на Пазара на сенките - предложи Ема и се ухили без капчица угризение, виждайки погледа, който Джулиън й отправи. - Просто идея.

Марк погледна към брат си, а после и към останалите, видимо притеснен.

- Това полезно ли беше? Може би не биваше да го казвам?

- Сигурен ли си? - попита Тай, местейки поглед между брат си и картата; откритото му изражение приличаше на широко отворена врата. - Че не е вярна?

Марк кимна.

- В такъв случай е полезно - заяви Тай. - Можехме да изгубим цели дни с невярна карта. Дори повече.

Марк изпусна дъха си с облекчение. Джулиън сложи ръка на гърба му, лицата на Ливи и Дру грейнаха. Тави ги гледаше изпод масата с неприкрито любопитство. Ема хвърли поглед към Кристина. Семейство Блекторн изглеждаше свързано от някаква невидима сила; в този момент бе така очевидно, че те са едно семейство, че Ема нямаше нищо против двете с Кристина да гледат отстрани.

- Бих могъл да се опитам да я поправя - предложи Марк. -Но не знам дали притежавам нужното умение. Хелън... Хелън би могла да го направи. - Той погледна към Джулиън. - Знам, че е женена и далеч от тук, но... предполагам, че ще се върне за това? И за да ме види?

Беше, като да гледаш на забавен ход как се чупи стъкло. Никой от семейство Блекторн не помръдваше, нито дори Тави, ала лицата им се превърнаха в безизразни маски, докато си даваха сметка колко много неща не знае Марк.

Той пребледня и бавно остави огризката от ябълката на масата.

-Какво има?

- Марк. - Джулиън погледна към вратата. - Да идем да поговорим в стаята ти, не тук...

- Не - прекъсна го Марк и от страха гласът му се повиши. - Кажи ми още сега. Къде е моята пълнокръвна сестра, дъщерята на лейди Нериса? Къде е Хелън?

Думите му бяха последвани от мъчително неловко мълчание. Марк не сваляше поглед от Джулиън; двамата вече не стояха един до друг - Марк се бе отдръпнал толкова бързо и безмълвно, че Ема дори не бе видяла как го прави.

- Каза, че е жива. - В гласа му се долавяха страх и обвинителни нотки.

- Жива е - побърза да го увери Ема. - Добре е.

Марк издаде нетърпелив звук.

- Тогава настоявам да разбера къде е. Джулиън?

Само че не Джулиън бе този, който му отговори.

- Отпратиха я, когато бе сключен Студеният мир - каза Тай за изненада на Ема. Звучеше съвсем прозаично. - Изпратиха я в изгнание.

- Подложиха го на гласуване - добави Ливи. - Някои от Клейва искаха да бъде убита заради елфическата й кръв, но Магнус Бейн защити правата на долноземците и Хелън бе изпратена на остров Врангел, за да изучава магическите бариери.

Марк се подпря на масата, сякаш го бяха ударили в гърдите, и се мъчеше да си поеме дъх.

- Остров Врангел - прошепна той. - Студено място, пълно с лед и сняг. Яздил съм над онези земи с Лова, без дори да подозирам, че сестра ми е там долу, в онази замръзнала пустош.

- Дори да знаеше, те никога нямаше да ти позволят да я видиш - каза Джулиън.

- Оставили сте да бъде прокудена. - Разноцветните очи на Марк пламтяха. - Оставили сте да я изпратят в изгнание.

- Бяхме деца. Аз бях на дванайсет години. - Джулиън не повиши глас; сините му очи бяха безизразни и студени. - Нямахме избор. Чуваме се с Хелън всяка седмица, всяка година изпращаме петиции до Клейва с молба да ни я върнат.

- Разговори и петиции - процеди Марк. - Каква полза. Знаех... знаех, че са решили да не ме търсят. Знаех, че са ме изоставили на Дивия лов. - Той преглътна мъчително. - Мислех си, че е понеже се боят от Гуин и отмъщението на Дивия лов. Не защото ме мразят и презират.

- Не беше омраза - обясни Джулиън. - А страх.

- Казаха, че не може да те търсим. - Тай бе извадил една от играчките си от джоба: въженце, което прокарваше между пръстите си, оформяйки осморки с него. - Че е забранено. Забранено ни е и да посещаваме Хелън.

Марк погледна Джулиън с потъмнели от гняв очи, черно и бронзово.

- Опитахте ли се дори?

- Няма да се карам с теб, Марк - отвърна Джулиън. Ъгълчето на устата му потръпваше - нещо, което се случваше само когато беше дълбоко разстроен и което, предположи Ема, само тя би могла да забележи.