Касандра Клеър - Лейди Полунощ

В една прозрачна купа в средата на масата имаше купчинка морско стъкло, събрано през годините от семейство Блекторн - млечносини, зелени, медни и червени късчета, Ема и Тай използваха няколко сини парченца, за да затиснат крайчетата на картата с лей-линиите.

Тави, който междувременно се бе настанил в единия край на масата, се залови да подрежда останалите парченца морско стъкло по цвят. Ема го остави да се занимава - и без това не знаеше как иначе да му отвлече вниманието.

- Лей-линии - каза тя и плъзна показалец по дългите черни линии. Картата беше на Лос Анджелис и вероятно датираше някъде от около 40-те години на двайсети век, Под лей-линиите се виждаха различни забележителности: „Кръстопътя на света" в Холивуд, сградата „Бълокс" на булевард „Уилшър", въженото влакче на Бънкър Хил, кеят Санта Моника, неизменяемата извивка на брега иокеана.

- Всички тела са били захвърлени върху лей-линии. Ала според Магнус има места, където различните линии се събират.

- Какво общо има това? - попита Ливи, прагматична както винаги.

- Не знам, но съм сигурна, че не би го споменал, ако нямаше някаква връзка. Предполагам, че мястото, където се събират, притежава особено силна магия.

Тай се зае с картата с удвоена енергия. В този миг се появи Кристина и даде знак на Ема, че иска да говори с нея.

Ема стана от масата и отиде при нея до машината за кафе край прозореца. Машината работеше с магическа светлина, което означаваше, че винаги има кафе, макар че то невинаги беше хубаво.

- Джулиън добре ли е? - попита Ема. - А Марк?

- Когато си тръгнах, разговаряха. - Кристина напълни две чаши с черно кафе и сипа захар от малката емайлирана захарница на перваза. - Джулиън успя да го успокои.

- Джулиън може да успокои всекиго. - Ема взе втората чаша кафе, наслаждавайки се на топлината, плъзнала по пръстите й, макар че не си падаше по кафето и рядко пиеше. Освен това в момента вътрешностите й се бяха вързали на толкова много възли, че едва ли би могла да преглътне както и да било.

Върна се на масата, където останалите спореха над картата.

- Е, аз не съм виновен, че няма логика - тъкмо казваше Тай сърдито. - Според картата линиите се събират там.

- Къде? - попита Ема, приближавайки се зад тях.

- Ето тук. - Дру посочи един кръг, който Тай бе нарисувал с молив върху картата. Беше над океана, по-далеч от Лос Анджелис, отколкото остров Каталина. - Дотук бяхме с идеята, някой прави магии там.

- Може би Магнус просто е искал да се намира на приказка - каза Ливи.

- Вероятно не е знаел... - започна Ема, но млъкна, когато вратата на библиотеката се отвори.

Джулиън прекрачи прага и се дръпна нерешително встрани, като фокусник, демонстриращ резултата от номера си.

Марк пристъпи в стаята след него. Джулиън трябва да беше извадил нещата му от склада, защото той носеше дънки, които му бяха малко къси (вероятно негови стари дънки) и една от Тениските на Джулиън - сива и избеляла от пране. За разлика от нея, косата му бе наситено руса, почти сребриста. Спускаше се до раменете му и не изглеждаше чак толкова оплетена, сякаш ако не друго, поне бе махнал клонките от нея.

- Здравейте - каза той.

Братята и сестрите му го зяпнаха с безмълвно изумление.

-Марк искаше да ви види - обясни Джулиън и разроши косата на тила си с объркано изражение, сякаш нямаше представа какво да направи след това.

-Благодаря ви - каза Марк. - За подаръците, които ми донесохте.

Останалите продължаваха да се взират в него. Никой помръдваше, освен Тави, който бавно остави парченце морско стъкло на масата.

- Кашонът - уточни Марк. - В стаята ми.

Ема усети как издърпват чашата с кафе от ръката й. Понечи да издаде възмутен звук, ала Кристина вече я бе взе и се бе запътила към Марк, изпънала гръб.

- Искаш ли? - попита го и му я протегна.

Марк я пое с облекчен вид. Поднесе я към устата си преглътна, докато братята и сестрите му го гледаха кат омагьосани, сякаш правеше нещо, което никой преди не не бе правил.

Лицето му се изкриви в гримаса. Отдръпна се от Кристина, закашля се и се изплю.

- Какво е това?

- Кафе. - Кристина изглеждаше стресната.

- Има вкус на горчива отрова - възмути се Марк.

Внезапно Ливи се изкиска. Звукът проряза тишината която бе легнала над останалите, превръщайки ги в замръзнала жива картина.

- Някога много обичаше кафе - каза тя. - Още го помня!

- Не виждам как бих могъл - никога не съм вкусвал нещо по-отвратително. - Марк направи физиономия.