Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Ема го гледаше с открито, доверчиво лице и на Джулиън у се стори, че усеща как убежденията му се пръсват на късчета, убежденията, които си бе съградил, преди да замине за лятото, които бе носил у себе си и когато се завърна, чак до мига, в който отново я бе видял. Усещаше как те стават на парчета, като дървени отломки, запратени от морето, за да се разбият в скалите.

- Джулс - каза тя. - Ти ми даде семейство. Даде ми всичко.

Нечий телефон се обади пронизително. Този на Ема. Джулиън се облегна в седалката си с разтуптяно сърце. Ема извади апарата от джоба си и лицето й се вкамени.

- Съобщение от Ливи. Казва, че Марк се е събудил. И крещи.

Джулиън не свали крак от педала за газта, докато не стигнаха до Института; Ема седеше до него, стиснала коленете си с ръце, докато стрелката на скоростомера се вдигна над сто и трийсет. Влетяха на паркинга пред Института, набиха спирачки и изскочиха от колата.

Когато се качиха на втория етаж, завариха децата, насядали на пода пред стаята на Марк. Дру и Тави се бяха сгушили до Ливи; Тай седеше сам, отпуснал ръце между коленете си. Очите на всички бяха широко отворени. Вратата беше открехната и Ема чу гласа на Марк, повишен и ядосан. А после се разнесе друг глас, по-нисък и успокояващ - гласът на Кристина.

- Извинявайте за съобщението - тихичко се обади Ливи. - Просто той викаше ли, викаше. Най-сетне спря, но... Кристина е при него. Ако някой от нас се опита да влезе, той започва да крещи.

- Господи. - Ема пристъпи към вратата, но Джулиън я улови и я завъртя към себе си.

Тя погледна зад него и видя, че Тай бе започнал да се поклаща напред-назад със затворени очи. Правеше го, когато нещата около него станеха прекалено шумни, прекалено трудни, прекалено сурови или бързи, или болезнени.

Светът бе изключително интензивен за Тай, твърдеше Джулиън открай време. Сякаш ушите му чуваха по-ясно а очите му виждаха по-силно и понякога това бе повече отколкото той бе в състояние да понесе. Трябваше да заглуши шума, да докосне нещо с ръце, за да отвлече вниманието си. Да се поклаща напред-назад, за да се успокои .Всеки се справя със стреса по различен начин, казваш Джулиън. Тай го правеше по този начин и не пречеше на никого.

- Ем. - Лицето на Джулиън беше обтегнато. - Трябва да отида сам.

Тя кимна и той я пусна почти неохотно, а после погледна останалите - кръглото притеснено лице на Дру, неразбиращото личице на Тави, нещастните очи на Ливи, превитите рамене на Тай.

- На Марк ще му бъде трудно - обясни им той. - Не можем да очакваме изведнъж да се почувства добре. Много дълго го нямаше. Ще трябва да свикне отново да си бъде вкъщи.

- Но ние сме неговото семейство - каза Ливи. - Как така ще свикваш със собственото си семейство?

- Случва се понякога - отвърна Джулиън с онзи спокоен, мек глас, от който Ема често се изумяваше, - ако дълго време си бил далеч от тях, на място, което погажда номера на ума ти.

- Като царството на феите - обади се Тай. Беше престанал да се люлее и се бе облегнал на стената; косата му бе влажна и падаше по лицето му.

- Точно така - потвърди Джулиън. - Така че ще трябва да му дадем време. Може би да го оставим сам за мъничко.

Той погледна към Ема, която си лепна усмивка (господи, справяше се толкова по-зле от Джулс!] и заяви:

- Малкълм се зае с разследването на убийствата. Какво ще кажете ние да отидем в библиотеката и да видим какво ще открием за лей-линиите?

- И аз ли? - попита Дру.

- Ти можеш да ни помогнеш да направим карта. Искаш ли?

Дру кимна.

-Да.

Тя се изправи и останалите последваха примера й. Докато отвеждаше притихналата групичка по коридора, Ема хвърли поглед назад. Джулиън стоеше до вратата на Марк и гледаше след тях. Очите му срещнаха нейните само за миг, и да извърне глава, сякаш изобщо не ги бе видял.

Само ако Ема беше с него, помисли си Джулиън, докато прекрачваше прага, това би било по-лесно. Не можеше да не е по-лесно. Когато Ема бе до него, той като че ли вдишваше два пъти повече кислород, във вените му имаше два пъти повече кръв, две сърца тласкаха тялото му напред. Отдаваше го на магията на парабатайската връзка. Ема го правеше два пъти повече от това, което би бил без нея.

Трябваше обаче да я отпрати с децата - не можеше да ги повери на никой друг, със сигурност не и на Артър. Артър, помисли си горчиво, който се криеше на тавана, докато един от племенниците му отчаяно се мъчеше да задържи семейството заедно, а друг...

-Марк? - каза Джулиън.