Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Спалнята тънеше в полумрак, завесите бяха пуснати, Джулиън едва успя да различи Кристина, седнала на пода гръб до стената. Едната й ръка докосваше медальона на шията, другата почиваше на бедрото й, а между пръстите й нещо блещукаше.

Марк крачеше напред-назад пред долния край на леглото, а косата закриваше лицето му. Беше неимоверно слаб, жилавите му мускули бяха от онези, които получаваш, когато се напрягаш до предела на силите си, дори когато умираш от глад. При звука на името си той вдигна рязко глава.

Очите на двамата се срещнаха и за частица от секундата Джулиън зърна разпознаване в погледа на брат си.

- Марк - повтори той и пристъпи напред, протегнал ръка. - Аз съм. Джулс.

- Недей... - понечи да го спре Кристина, ала беше твърде късно. Марк бе оголил зъби в сърдита гримаса.

- Лъжи - изръмжа той. - Халюцинации... познавам те... Гуин те праща, за да ме излъжеш...

- Аз съм брат ти - повтори Джулиън.

Лицето на Марк бе обезумяло.

- Познаваш копнежите на сърцето ми и го използваш срещу мен, като ножове.

Джулиън погледна към Кристина, която бавно се изправяше, сякаш се готвеше да се хвърли между двамата братя, ако се наложи.

Марк рязко се обърна към него; очите му бяха слепи, невиждащи.

- Водиш близнаците пред мен и ги убиваш, отново и отново. Моят Тай, той не разбира защо не мога да го спася. Водиш ми Дру и когато тя се разсмее и помоли да разгледа замъка на феите, опасан от жив плет, ти я хвърляш върху тръните и те пронизват малкото й телце. Караш ме да се къпя в кръвта на Октавиан, защото под хълма кръвта на невинните деца е силна магия.

Джулиън не продължи напред. Спомни си разказа на Джейс Херондейл и Клеъри Феърчайлд, които преди няколко години бяха видели Марк в царството на феите; спомни си какво му бяха разказали за опустошените му очи и раните от камшик върху тялото му.

„Марк е силен - повтарял си бе Джулиън в непрогледния мрак на безброй нощи след това. - Може да го понесе."

Само че си бе представял единствено физически мъчения. Не и такива, които изтерзаваха ума.

- И Джулиън - продължи Марк. - Той е прекалено силен, за да бъде прекършен. Опитвате се да го сломите с уреди за мъчения, да го разкъсате с бодили и остриета, ала дори тогава той не се предава. Така че вие му водите Ема, защото копнежите на сърцата ни са оръжия във вашите ръце.

Това бе повече, отколкото Джулиън бе в състояние да понесе. Той политна напред и се улови за една от колоните на леглото, за да запази равновесие.

- Марк - каза. - Марк Антъни Блекторн. Това не е сън. Ти наистина си тук. У дома.

Посегна към ръката на брат си, ала той се дръпна рязко от него.

- Ти си просто илюзия.

- Аз съм твоят брат.

- Аз нямам братя и сестри, нямам семейство. Сам съм. Яздя заедно с Дивия лов и съм верен на Гуин Ловеца.

Марк го изрече на един дъх, сякаш го беше наизустил.

- Аз не съм Гуин - отвърна Джулиън. - Аз съм Блекторн. Във вените ми тече кръвта на семейство Блекторн, също както и в твоите.

- Ти си фантом и сянка. Ти си жестокостта на надеждата. - Марк извърна лице. - Защо ме наказваш. Не съм направил нищо, с което да си навлека недоволството на Лова.

- Това не е наказание. - Джулиън направи крачка към брат си. Марк не помръдна, ала цялото му тяло трепереше. -Това е твоят дом. Мога да ти го докажа.

Джулиън погледна през рамо. Кристина стоеше съвършено неподвижна до стената; онова, което проблясваше в ръката й, бе нож. Очевидно изчакваше да види дали Марк ще го нападне. Джулиън се зачуди защо се бе съгласила да остане насаме с Марк; не се ли страхуваше?

- Не може да има никакво доказателство - прошепна Марк. - Не и когато си в състояние да изтъчеш всякаква илюзия пред очите ми.

- Аз съм твоят брат - повтори Джулиън. - И за да те убедя, ще ти кажа нещо, което единствено брат ти би могъл да знае.

При тези думи Марк вдигна очи и нещо трепна в тях, като светлина, огряла далечни води.

- Спомням си деня, в който те отведоха - каза Джулиън и Марк се сви.

- Всички елфи го знаят...

- Бяхме в тренировъчната зала. Чухме шум и ти слезе на долния етаж. Ала преди да го направиш, ми каза нещо. Спомняш ли си го?

Марк не помръдваше.

- Каза: „Остани с Ема" - продължи Джулиън. - Каза ми да остана с нея и аз го направих. Сега двамата сме парабатай. От години се грижа за нея и винаги ще го правя, защото ти ме помоли да го сторя, защото то бе последното, което ми каза, защото...

Спомнил си изведнъж, че Кристина е в стаята, той млъкна рязко. Марк се взираше безмълвно в него. Джулиън усети как в гърдите му се надига отчаяние. Може би елфите ги бяха изиграли; върнали им бяха Марк, ала толкова прекършен и опустошен, че вече не беше Марк. Може би...