Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Марк почти политна напред и обви ръце около Джулиън, който едва не падна. Марк беше слаб като вейка, ала силен; юмруците му се вкопчиха в ризата на брат му. Джулиън усети ударите на сърцето му острите очертания на костите под кожата му Миришеше на пръст и плесен, на трева и нощен въздух.

- Джулиън. - Гласът на Марк беше глух, тялото му трепереше. - Джулиън, братко мой, братко мой.

Сякаш от много далеч, Джулиън чу как вратата на стаята се затвори - Кристина ги беше оставила сами.

Той въздъхна. Искаше му се да се отпусне в прегръдките на по-големия си брат, да го остави да го подкрепи, както правеше някога. Ала сега Марк бе по-слаб от него, крехък в ръцете му. От сега нататък той щеше да подкрепя Марк. Не това си бе представял, не за това си бе мечтал, ала то бе действителността. Това бе неговият брат. Джулиън го прегърна още по-здраво и заповяда на сърцето си да поеме и този товар.

Библиотеката на Лосанджелиския институт не беше голяма - не можеше да се сравнява с прочутите библиотеки в Ню Йорк или Лондон, но все пак бе известна с учудващо богатата си колекция от книги на древногръцки и латински. В нея имаше повече книги върху магиите и окултизма през класическия период, отколкото в Института във Ватикана.

Някога библиотеката бе с теракотени плочки и сводести прозорчета, ала днес бе поразяващо модерна. Старата библиотека бе унищожена при нападението на Себастиан Мор-генстърн, книгите - разпилени между тухли и пясъка на пустинята. Съградена бе наново от стомана, стъкло и подове от полиран планински ясен, гладки и лъскави от защитните магии.

Спираловидно стълбище тръгваше от северния край на първия етаж и се издигаше покрай стените; външната страна на стълбището беше покрита с книги и прозорци, докато вътрешната представляваше парапет на височината на рамото. На самия връх имаше окулус - кръгъл тавански прозорец със солидно медно резе, изработен от дебело стъкло, украсено със защитни руни.

Картите се съхраняваха във внушителен сандък, украсен с герба на рода Блекторн (кръг от тръни) и тяхното мото: Lex malìa, lex nulla.

„Лошият закон не е никакъв закон."

Ема подозираше, че семейство Блекторн невинаги се бяха погаждали с Клейва.

Друзила ровеше из сандъка с картите, Ливи и Тай седяха на масата, разгърнали още карти, а Тави си играеше под нея с няколко пластмасови войничета.

- Можеш ли да кажеш дали Джулиън е добре? - Ливи подпря брадичка на ръката си и погледна разтревожено към Ема. - Нали се сещаш, как се чувства...

Ема поклати глава.

- Парабатайската връзка не работи точно така. Искам да кажа, мога да усетя, когато е пострадал физически, не толкова емоциите му.

Ливи въздъхна.

- Страхотно би било да си имам парабатай.

- Не виждам какво пък толкова му е страхотното - обади се Тай.

- Някой, който винаги ще те подкрепя - не отстъпваше Ливи. - Някой, който винаги ще те защитава.

- Аз и без това ще го правя за теб. - Тай придърпа една карта към себе си. Двамата и преди бяха водили този спор - Ема го бе чувала в различни вариации поне половин дузина пъти.

- Не всеки е създаден за парабатайска връзка - каза тя. За миг й се прииска да можеше да го обясни както трябва: как това, да обичаш някого повече от самия себе си, ти дава сила и кураж; как да се видиш отразен в очите на своя парабатай означава да видиш своето най-добро аз; как в най-добрите случаи да се биеш до своя парабатай бе, като да свирите в хармония, музиката на всеки от двамата - допълваща съвършено тази на другия.

- Да имаш някой, който се е зарекъл да те брани от опасност - продължаваше Ливи, а очите й грееха. - Някой, който би бръкнал в огъня заради теб.

За миг Ема си спомни какво й бе разказал Джем - как неговият парабатай, Уил, бе бръкнал в огъня, за да извади пакет с лекарство, което можело да спаси живота на Джем. Май щеше да е по-добре да не беше споделила тази история с Ливи.

- Във филмите Уотсън се хвърля пред Шерлок, когато някой стреля с пистолет - замислено каза Тай. - То е като парабатайска връзка.

Ливи изглеждаше мъничко надхитрена и на Ема й дожаля за нея. Ако кажеше, че не е същото като парабатайска връзка, Тай щеше да продължи да спори. Ако се съгласеше с него, той щеше да изтъкне, че не е нужно да бъдеш нечий парабатай, за да се хвърлиш пред него, когато има опасност! Не че Тай грешеше, но Ема разбираше желанието на Ливи двамата с близнака й да станат парабатай. Да бъде сигурна, че той винаги ще бъде до нея.

- Намерих я! - оповести Друзила изведнъж и се изправи, стиснала дълъг пергамент. Ливи се отказа от спора за napaбатаите и отиде да й помогне да го донесе до масата.