Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Кристина изсумтя.

- Мислех, че елфите са очарователни.

Тя сложи ръка под брадичката му, за да не мърда, докато подрязваше последните непокорни кичури. Тя също беше различна - кожата му бе гладка като нейната, без следа от набола брада или грапавина. Очите му се присвиха и цветът им избледня, когато тя остави ножицата настрани и се прокашля.

- Готово. Искаш ли да се видиш?

Той се изпъна в стола, тъкмо когато Кристина се навеждаше и лицата им се озоваха на едно ниво.

- Ела по-близо - каза той. - В продължение на години нямах огледало; научих се да се оправям както мога. Чуждите очи могат да бъдат по-вярно огледало от водата. Ако ме погледнеш, бих могъл да видя отражението си в твоите.

„Трябваше да се оправям както мога." В чии ли очи се бе оглеждал през всички тези години, запита се Кристина, докато се привеждаше напред. Не бе сигурна защо го направи; може би заради начина, по който очите му останаха приковани в нейните, сякаш не би могъл да си представи нищо по-вълнуващо от това, да я съзерцава. И нито за миг не се отклониха - не се спуснаха нито към яката на блузата й, нито към голите й крака, нито дори към ръцете й, докато тя се взираше в него, отворила широко очи.

- Прекрасно - каза той най-сетне.

- За прическата ли говориш? - попита Кристина, опитвайки се да придаде закачливо звучене на гласа си, ала той потрепери. Може би не биваше да предлага да се докосне толкова интимно до един непознат, дори ако той изглеждаше безопасен, дори ако не бе вложила нищо в постъпката си... или пък?

- Не - отвърна Марк с тиха въздишка и тя усети топлия му дъх върху шията си; ръката му, корава, мазолеста и нашарена с белези, се плъзна върху нейната. Сърцето на Кристина подскочи в гърдите й и в същия миг вратата на стаята се отвори.

Тя се дръпна рязко от Марк, докато Тай и Ливи заставаха на прага. Ливи държеше телефон, а очите й бяха разширени от тревога.

- Ема е - каза тя и вдигна телефона. - Изпрати съобщение за помощ. Трябва незабавно да отидем при тях.

20

Превод Христо Шемтов. - Б. пр.

Ема отби рязко от „Феърфакс" и влезе в един паркинг недалеч от деликатесния магазин на „Кантър". Паркингът принадлежеше на магазин за бои, който в момента беше затворен. Тя отиде в далечния край, където нямаше други коли, и спря рязко, при което Джулс изруга.

Тя го погледна, докато разкопчаваше предпазния си колан. Беше пребледнял и притискаше ръка до тялото си. Трудно й бе да види кой знае какво заради мрака в колата и тъмните му дрехи, ала все пак забеляза, че кръвта продължава да се процежда между пръстите му на бавни тласъци. Вътрешностите й се вледениха.

Първото, което бе сторила, когато бе паднал в къщата на Уелс, бе да нарисува целителна руна върху кожата му. Второто бе да го изправи на крака и да го отведе, като почти го влачеше, до задната седалка на колата, заедно с оръжията им и чантата на Ава.

Едва няколко пресечки по-късно, когато го бе чула да простенва и бе погледнала назад, си бе дала сметка, че той все още кърви. Беше отбила и бе нарисувала още една целителна руна, а после още една. Това щеше да подейства. Трябваше да подейства.

Много малко бяха раните, които целителните руни не можеха да излекуват. Онези, които бяха причинени от демонски отрови, и онези, които бяха достатъчно сериозни, за да те убият. Умът й се бе вцепенил при мисълта за която и да било от тези възможности и тя начаса бе извадила телефона си. Изпратила бе на Ливи първия адрес, който й беше хрумнал (те всички познаваха и обичаха заведението на „Кантър"), а после бе подкарала натам с цялата бързина, на която беше способна.

Угаси двигателя с рязко движение на китката и се прекрачи през седалката, за да отиде при Джулс. Той се беше свил в ъгъла, блед и изпотен от болка.

- Добре - каза Ема с разтреперан глас. - Ще трябва да погледна раната ти.

Той беше прехапал долната си устна. Уличните лампи на „Феърфакс" осветяваха задната седалка, но не достатъчно, за да може Ема да го види добре. Той посегна към ръба на тениската си... и се поколеба.

Ема извади магическата светлина от джоба си и я запали, изпълвайки колата с ярко сияние. Тениската на Джулс беше подгизнала от кръв, а най-страшното бе, че целителните руни бяха изчезнали от кожата му.

Не действаха.

- Джулс - каза тя. - Трябва да повикам Мълчаливите братя. Те ще могат да ти помогнат. Нямаме друг избор.

Очите му се затвориха от болка.

- Не можеш да го направиш. Знаеш, че не можем да повикаме Мълчаливите братя. Те докладват директно на Клейва.