Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Не спирай.

Ема не би могла да спре, дори да искаше. Стилито като че ли се движеше по своя собствена воля; тя беше заслепена от същински калейдоскоп от спомени, които до един бяха за Джулиън. Слънце в очите й и Джулиън, заспал на плажа по стара тениска; не искаше да го събуди, но той се бе събудил сам веднага щом слънцето беше залязло и незабавно я беше потърсил, усмихнал се бе едва когато я бе видял, едва когато се бе убедил, че и тя е там. Двамата, заспали, както си говорят, и събудили се с преплетени ръце; някога те бяха деца, заедно в тъмното, ала сега бяха нещо различно, нещо интимно и могъщо и Ема усещаше, че се е докоснала едва до самия му край, когато довърши руната и стилито изпадна измежду пръстите й.

- 0! - тихо каза тя.

Руната като че ли грееше, огряна отвътре от меко сияние. Джулиън дишаше тежко, мускулите на стомаха му се повдигаха и спускаха учестено, но кървенето беше спряло. Раната се затваряше, запечатваше се като плик.

- Боли... боли ли те?

По лицето на Джулиън плъзна усмивка. Ръката му все още беше върху хълбока й и го стискаше здраво; трябва да беше забравил, че е там.

- Не - отвърна, а гласът му беше приглушен, мек, сякаш се намираше в църква. - Ти успя, излекува ме. - Гледаше я така, сякаш тя бе някакво чудо. - Ема, господи, Ема.

Напрежението се отцеди от тялото й и тя се свлече върху рамото му. Отпусна глава върху него, а ръцете му се обвиха около тялото й.

- Всичко е наред. - Ръцете му се плъзнаха по гърба й, очевидно усещаше, че тя трепери. - Всичко е наред, аз съм добре.

- Джулс - прошепна тя.

Лицето му беше толкова близо до нейното, че можеше да види светлите лунички върху скулите му под петната от кръв. Усещаше тялото му до своето, ослепително живо, ударите на сърцето му, топлината на кожата му, сякаш силата на иратцето бе запалила огън в нея. Собственото й сърце се блъскаше в гърдите й, когато ръцете й откриха раменете му...

Предната врата на колата се отвори. Нахлу светлина и Ема се дръпна рязко от Джулиън, докато Ливи се покатерваше на седалката.

В дясната си ръка държеше магическа светлина и неравномерните й лъчи огряха странната сцена на задната седалка на тойотата: Ема с окървавени дрехи и Джулиън, гол до кръста и притиснат до вратата. Той свали ръце от Ема.

- Всичко наред ли е? - попита Ливи. В едната си ръка стискаше телефона си. „Сигурно бе чакала още съобщения", гузно си помисли Ема. - Изпрати ми съобщение за помощ...

- Всичко е наред. - Ема се плъзна по седалката, встрани от Джулс.

Той се поизправи и сведе несигурен поглед към разкъсаната си тениска.

- Някой ме простреля с арбалет. Иратцетата не действаха.

- Е, сега ми се струваш добре. - Ливи го огледа озадачено. - Окървавен, но...

- Малко парабатайска магия - обясни Джулс. - В началото не действаха, но после се получи. Съжалявам, че ви уплашихме.

- Тук прилича на шантава научна лаборатория. - По лицето на Ливи се разля облекчение. - Кой те простреля всъщност?

- Дълга история - отвърна Джулс. - Как дойдохте до тук? Да не си шофирала?

Още една глава се появи до тази на Ливи. Беше Марк, чиято руса коса приличаше на ореол на магическата светлина.

- Дойде с мен - обяви той. - На гърба на елфически жребец.

- Какво? Но... но твоят елфически жребец беше разкъсан от демони!

- Съществуват толкова елфически жребци, колкото и ездачи. - Марк изглеждаше доволен, че може да бъде толкова загадъчен. - Не съм казал, че беше моят елфически жребец. Просто един елфически жребец.

Лицето на Марк изчезна и преди Ема да успее да прецени къде е отишъл, вратата зад Джулиън се отвори. Марк се пъхна вътре, вдигна по-малкия си брат и го изнесе от колата.

- Какво...? - Ема грабна стилито си и побърза да излезе след тях.

На паркинга стояха две фигури, осветени от фаровете на един мотоциклет. Всъщност целият мотоциклет сияеше. Не беше моторът на Марк - този беше черен, с нарисувани върху шасито рога.

- Джулс? - Пребледнял и уплашен, Тай гледаше как Джулиън се освободи от Марк и подръпна раздраните останки от фланелката си.

Кристина побърза да отиде при Ема, докато Джулиън се обръщаше към по-малкия си брат.

- Всичко е наред, Тай. Добре съм.

- Но ти си облян в кръв. - Тай не го поглеждаше направо, ала Ема не можеше да не се зачуди дали не се бе върнал назад във времето, към Тъмната война и спомените за реките от кръв и гибелта около него. - Има само известно количество кръв, което можеш да изгубиш, преди...

- Ще си сложа няколко руни за възстановяване на кръвта - отвърна Джулиън. - Не забравяй, че сме ловци на сенки, Тай. Можем да понесем много.