Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Ти също цялата си в кръв - прошепна Кристина на Ема и като свали якето си, го преметна през раменете й и го закопча, скривайки окървавеното й потниче. След това прокара пръсти през косата й и я погледна притеснено. - Сигурна ли си, че не си ранена?

- Кръвта е на Джулиън - промълви Ема и Кристина я притегли в прегръдките си със задавен звук. Помилва я по гърба, а Ема се вкопчи отчаяно в нея и в този миг реши, че ако някой някога се опита да нарани Кристина, тя ще го направи на пух и прах и ще построи смешни замъци от пясък от останките му.

Междувременно Ливи се беше приближила до Тай и го държеше за ръка, шепнейки му, че кръвта е просто кръв, че Джулиън не е ранен сериозно и че всичко е наред. Тай дишаше учестено, а пръстите му ту се свиваха, ту се разпускаха около дланта на Ливи.

- Вземи. - Марк свали синята си тениска, под която носеше още една, само че сива. Джулиън примига насреща му. -Подобаващо облекло. - Той подаде дрехата на брат си.

- Защо носиш две фланелки една върху друга? - попита Ливи, разсеяла се за малко.

- В случай че едната бъде открадната - обясни Марк така, сякаш това бе най-нормалното нещо на света. Всички го зяпнаха за миг, дори Джулиън, който бе свалил останките от своята тениска и бе нахлузил тази на брат си.

- Благодаря - каза той, издърпвайки я над колана си, след което метна парчетата от своята върху контейнера за боклук.

Марк изглеждаше доволен и - както Ема осъзна със закъснение - различен. Косата му вече не стигаше чак до раменете - подкъсена, тя се къдреше около ушите му. Това го правеше да изглежда едновременно по-млад и по-съвременен, по намясто в дънките и ботушите си.

Правеше го да прилича на ловец на сенки.

Марк я погледна. В очите му Ема все така виждаше вятъра и звездите, и безбрежно море от облаци. Необузданост и свобода. Зачуди се колко ли дълбоко стигаше преобразяването му обратно в ловец на сенки. Колко дълбоко би могло да стигне изобщо.

Тя докосна главата си.

- Вие ми се свят.

- Нуждаеш се от храна. - Ливи улови ръката й. - Всички се нуждаем. Никой от нас не е вечерял, а на теб, Джулс, ти е забранено да готвиш днес. Да отидем в „Кантър", да си вземем нещо за хапване и да решим какъв ще бъде следващият ни ход.

Всичко в „Кантър" беше жълто - стените, сепаретата, дори по-голямата част от храната беше жълта. Не че Ема имаше нещо против - посещаваше „Кантър" от четиригодишна, когато идваше с родителите си за палачинки с парченца шоколад и пържени филийки.

Насядаха в едно сепаре в ъгъла и в продължение на няколко минути всичко бе съвсем обикновено: сервитьорката (висока жена със сива коса) се появи с купчинка ламинирани менюта; Ливи и Тай си поръчаха еднакви неща, а Кристина попита тихичко Ема какво е matzi brei 21. Бяха се сбутали в сепарето и Ема се бе оказала притисната до Джулиън, който все още й се струваше горещ, сякаш иратцето още действаше в тялото му

Освен това чувствителността на кожата й бе изострена до краен предел, сякаш би подскочила или изкрещяла в мига, в който някой я докосне. И наистина едва не изпищя, когато сервитьорката се върна да вземе поръчката им. Тя просто гледаше разсеяно, докато Джулиън не й поръча гофрети и топъл шоколад, след което върна менюто на сервитьорката и я погледна разтревожено.

Д-О-Б-Р-Е Л-И С-И? -

написа той на гърба й.

Ема кимна и посегна към пластмасовата си чаша с вода в същия миг, в който Марк се усмихна на сервитьорката и си поръча чиния ягоди.

Жената, на чиято табелка с името пишеше ДЖИЙН, примига насреща му.

- Това го няма в менюто.

- Но има ягоди - отвърна Марк. - Видях и чинии, разнасяни напред-назад. Логично е да може да поставите ягодите върху една чиния и да ми я донесете.

Джийн го зяпна.

- Прав е - обади се Тай. - Ягодите се предлагат към няколко ястия. Несъмнено може да ги отделите.

- Чиния с ягоди - повтори Джийн.

- Ако може - в купичка - помоли Марк, поглеждайки я очарователно. - От много години не съм се хранил обилно с това, което искам, прекрасна лейди, и чиния с ягоди е всичко, което бих желал.

Джийн изглеждаше позамаяна.

- Добре - отвърна тя и изчезна заедно с менютата.

- Марк - каза Джулиън. - Наистина ли беше нужно?

-Кое?

- Не е задължително да говориш като в средновековна елфическа поема. През половината от времето звучиш съвсем нормално. Май трябва да обсъдим как да не се набиваш в очи.

- То е по-силно от мен - подсмихна се Марк. - У мунданите има нещо...

- Трябва да се държиш малко повече като нормално човешко същество - настоя Джулс. - Когато сме на обществено място.