Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Това е интересно - обади се Марк. - Но има ли нещо общо с разследването? С убийствата?

Ема изглеждаше леко учудена, че Марк бе задал толкова практичен въпрос.

- Според мен може и да има - отвърна тя. - Миналата седмица бях на Пазара на сенките...

- Ще ми се да престанеш да ходиш там - измърмори Джулиън. - Опасно е....

- А, не! - заяви Ема. - Ти ли ще ми говориш за опасности, господин Току-Що-Замалко-Не-Ми-Изтече-Кръвта.

Джулиън въздъхна и посегна към безалкохолното си.

- Не мога да повярвам, че някога се оплаквах от „Джулс" като прякор.

- Може би трябва да поговорим за Пазара на сенките -побърза да се намеси Кристина. - Именно там Ема за първи път чу за убийствата.

- Е, може да си представите колко се зарадваха останалите на Пазара, когато двамата с Камерън се появихме...

- Отишла си с Камерън? - попита Джулиън.

Ливи вдигна ръка.

- За оправдание на Ема, Камерън може да е дразнещ, но е готин. - Джулиън я стрелна с поглед. - Искам да кажа, ако си падате по момчета, които приличат на червенокос Капитан Америка, по каквито аз... не си падам.

- Капитан Америка определено е най-красивият Отмъстител - отбеляза Кристина. - Но на мен ми харесва Хълк. Ще ми се да излекувам разбитото му сърце.

- Вие сте нефилими - каза Джулиън. - Изобщо не би трябвало да сте чували за Отмъстителите. Освен това - добави той, - много ясно, че най-добре изглежда Железният човек.

- Мога ли да си довърша разказа? - попита Ема. - С Камерън бяхме на Пазара и сега си спомням, че на една сергия видях афиш, на който пишеше нещо от рода на „Запишете се за Лотарията". Така че според мен става дума за нещо свръхестествено, а не за експериментален театър или разни такива.

- Нямам представа кои са Отмъстителите - отбеляза Марк, който бе довършил ягодите си и сега ядеше захар от едно пакетче. Тай изглеждаше доволен - той нямаше никакво време за супергерои. - Но съм съгласен с вас. Това е улика. Някой е убил Станли Уелс, а сега и приятелката му е мъртва. Дори и да е умряла по съвсем друг начин.

- Според мен можем да приемем, че не става дума за съвпадение - каза Ема. - Това, че и двамата са мъртви.

- Действително - съгласи се Марк. - Само че тя може да е била убита, защото е знаела нещо, а не за да бъде принесена в жертва или да бъде част от същия ритуал като него. В края на краищата, смъртта ражда смърт. - Той придоби замислено изражение. - Била е поканена на тази Лотария. И то е било достатъчно важно за нея, за да носи билета у себе си. Струва ми се, че това е нишка, която бихме могли да проследим.

- Би могло да се окаже и нищо - каза Джулс.

- Не разполагаме с друго, което да разследваме - напомни му Ема.

- Всъщност разполагаме. Все още имаме твоите снимки от пещерата при средоточието. А сега разполагаме и с онзи, който и да беше той, който беше в къщата на Уелс и стреля по мен - все още имаме якето ми с отровата, която той използва, по него. Навярно Малкълм би могъл да я проучи, да види дали не е свързана с някой демон или магьосник, който я продава.

- Страхотно - заяви Ема. - Можем да опитаме и двете. Единайсети август е утре. - Тя се намръщи срещу билета. - 0, господи, полуофициално облекло. Не мисля, че притежавам толкова елегантна рокля, а на Марк ще му трябва костюм...

- Не е нужно Марк да ходи - побърза да се намеси Джулиън. - Може да си остане в Института.

- Не - отсече Марк. Гласът му беше спокоен, ала очите му хвърляха искри. - Няма да си остана в Института. Доведоха ме тук, за да ви помогна в разследването на убийствата, и именно това смятам да направя.

Джулиън се облегна назад.

- Не и ако не можеш да носиш руни. Не е безопасно.

- В продължение на много години се предпазвах и без руни. Ако не отида с вас, онези в царството на елфите, които ме изпратиха тук, ще научат и няма да бъдат доволни. Наказанието ще бъде сурово.

- 0, нека да отиде. - Ливи изглеждаше разтревожена. -Джулс...

Полунесъзнателно Джулиън докосна ръба на тениската си.

- Откъде ще научат, ако ти не им кажеш?

- Мислиш ли, че е лесно да лъжеш, когато си израснал сред хора, които не лъжат? - Бузите на Марк пламнаха от гняв. - И мислиш ли, че не разполагат с похвати, с които да надушат лъжите на човеците?

- Ти също си човек - отвърна Джулиън разгорещено. - Не си един от тях, не се държиш като един от тях...

Марк изскочи иззад масата и тръгна през стаята.

- Какво прави? - зяпна Ема.

Той се беше приближил до една от съседните маси, където седяха групичка мундански момичета с пиърсинги и татуировки. Изглеждаха така, сякаш идват от някой нощен клуб, и се кискаха като луди, докато той им говореше нещо.