Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- В името на Ангела! - Джулиън хвърли някакви пари на масата и изскочи от сепарето. Ема натъпка всичко обратно в чантата на Ава и хукна след него, следвана от останалите.

- Мога ли да опитам от марулята ви, милейди? - тъкмо казваше Марк на едно момиче с яркорозова коса и купчина салата в чинията пред себе си. Широко усмихнато, то я побутна към него.

- Адски си готин - каза тя. - Дори и с изкуствените елфически уши. Забрави за марулята, можеш да опиташ от...

- Добре, прав беше, достатъчно. - Джулиън улови Марк (който похапваше блажено едно морковче] за китката и се опита да го издърпа към вратата. - Съжалявам, дами - заяви, когато от масата се надигнаха недоволни възгласи.

Момичето с розовата коса се изправи.

- Ако иска, може да остане. Кой си ти, така или иначе?

- Брат му - отвърна Джулиън.

- Човече, изобщо не си приличате - заяви момичето по начин, от който Ема настръхна. Беше нарекла Марк „адски готин"... е, Джулиън бе също толкова привлекателен, само че по един по-ненатрапчив, не така демонстративен начин. Може и да нямаше острите скули на Марк, нито елфическия му чар, но пък имаше искрящи очи и красива уста, която...

Ема се сепна. Какво не беше наред с нея? Какво не беше наред с мислите й?

Ливи издаде подразнен звук и като пристъпи напред, улови Марк за яката на тениската.

- Не ви трябва - каза тя на момичето с розовата коса. -Има сифилис.

Момичето я зяпна.

- Сифилис?

- Пет процента от жителите на Америка са заразени -обясни Тай услужливо.

- Нямам сифилис - сърдито каза Марк. - В кралството на елфите няма заболявания, предавани по полов път!

Мунданските момичета начаса млъкнаха.

- Съжалявам - извини се Джулс. - Нали знаете как е със сифилиса. Атакува мозъка.

Пред погледите на момичетата, които ги зяпаха с широко отворена уста, Ливи изтегли Марк от ресторанта на паркинга отвън, следвана от останалите.

В мига, в който излязоха и вратата се затвори зад тях, Ема избухна в смях. Облегна се на Кристина, която също се кискаше, докато Ливи, която най-сетне бе пуснала Марк, невъзмутимо опъна полата си.

- Съжалявам - каза Ема. - Просто... сифилис?

- Тай четеше за това днес - обясни Ливи.

Джулиън, който се опитваше да скрие усмивката си, погледна към Тай. Брат му сви рамене.

- Проучване.

- Наистина ли беше необходимо? - каза Марк. - Просто си приказвахме. Реших да поупражнявам изисканата си елфическа реч с тях.

- Нарочно се държеше нелепо - заяви Ема. - Започвам да подозирам, че според теб елфите звучат глупаво.

- В началото действително мислех така - призна си Марк откровено. - Но с времето се свиква. Сега... сега не знам какво да мисля. - Звучеше мъничко изгубен.

- Не би трябвало да говорим с мунданите. - Усмивката на Джулиън се изпари. Това е... това е основно правило, Марк. Едно от първите, които научаваме. Особено пък за неща, свързани с елфите.

- Е, аз разговарях с онези мундани и никой не експлодира, нито избухна в пламъци. Не ни сполетя смърт. Те си помислиха, че съм се маскирал. - Марк наведе глава, а после отново вдигна поглед към Джулиън. - Прав си, че се набивам на очи, ала хората виждат само онова, което искат да виждат.

- Може би правилото, че не бива да влизаме в битка без руни, е глупаво - обади се Тай и Ема си спомни какво му бе казал Марк в тренировъчната зала: „Сега и двамата сме с ранени ръце".

- Може би много от правилата са глупави. - Горчивината в гласа на Джулиън изненада Ема. - Може би въпреки това трябва да ги следваме. Може би именно това ни прави ловци на сенки.

Ливи изглеждаше объркана.

- Следването на глупави правила ни прави ловци на сенки?

- Не правилата - отвърна Джулиън. - Наказанието за тяхното нарушаване.

- Наказанията за нарушаването на правилата в царството на елфите са също толкова сурови, ако не и повече - каза Марк. - Вярвай ми, Джулиън. Ако решат, че не участвам в разследването, ще накажат не само мен, но и всички вас. Няма да е нужно аз да им казвам. Те ще научат. - Очите му горяха. - Разбираш ли ме, Джулс?

- Разбирам те, Марк - тихо отговори Джулиън. - И ти вярвам. - А после неочаквано се усмихна на брат си и усмивката му бе още по-лъчезарна, защото бе толкова неочаквана. - Както и да е. Всички в колата. Време е да се връщаме вкъщи.

- Аз трябва да се прибера с жребеца - каза Марк. - Не мога да го оставя тук. Ако се изгуби, на Дивия лов никак няма да му хареса.

- Е, добре - отвърна Джулиън. - Ще го прибереш сам. Тай и Ливи няма отново да се возят на него, ясно? Прекалено е опасно.