Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Марк го разпозна, естествено. Невъзможно бе да си ловец на сенки и да не знаеш за Дивия лов. Невъзможно бе да си наполовина елф и да не си чел за Гуин Ловеца, който го предвождаше от векове. На кръста му висеше дълго острие от кован метал, почерняло и изкривено, сякаш бе преминало през много огньове.

- Марк Блекторн - каза той. - Сега ти си част от Лова, защото семейството ти е мъртво. Сега ние сме твоята плът и кръв.

И като изтегли меча, прокара го по дланта си и остави кръвта да се смеси с вода, която даде на Марк да изпие.

През последвалите години и други се присъединиха към Лова; Марк чу Гуин да им казва същите думи, видя ги да пият от кръвта му. Видя и как очите им се променят, как придобиват два различни цвята, сякаш символ на разделението на душите им.

Гуин вярваше, че всеки новопостъпил трябва да бъде прекършен, за да бъде съграден наново като Ловец, някой, който бе в състояние да язди цяла нощ, без да склопи очи, да понася почти смъртен глад и да изтърпява болка, която би унищожила един мундан. Вярваше също така, че лоялността им трябваше да бъде неизменна. Не биха могли да изберат никой друг пред Лова.

Марк отдаде лоялността и службата си на Гуин, но не се сближи с никого. Те не бяха ловци на сенки, а той бе именно това. Останалите до един бяха елфически благородници, принудени да служат в Лова като наказание. Не им харесваше това, че Марк бе нефилим, той усещаше презрението им и им отвръщаше със същото.

Яздеше сам в нощта, върху сребриста кобила, която бе получил от Гуин. Колкото и да бе странно, Гуин като че ли го харесваше, може би за да направи напук на останалите в Лова. Той научи Марк да се ориентира по звездите и да долавя звуците от битка, долитащи от стотици, дори хиляди мили: викове на гняв и писъците на умиращите. Те препускаха към бойното поле и невидими за очите на мунданите, смъкваха всичко ценно от телата на загиналите. Повечето от плячката беше дан за двата елфически Двора, ала някои неща Гуин задържаше за себе си.

Всяка нощ Марк спеше сам върху коравата земя, увит в одеяло, с камък вместо възглавница. Когато беше студено, зъзнеше и мечтаеше за руни, които да го стоплят, за горещото сияние на серафимски ками. В джоба си носеше руническия камък за магическа светлина, който му бе дал Джейс Херондейл, ала не смееше да го запали, освен когато беше сам.

Всяка нощ заспиваше, изреждайки имената на братята и сестрите си по възраст. Всяка дума тежеше като котва, приковаваше го към земята. Поддържаше го жив.

Хелън. Джулиън, Тиберий. Ливия. Друзила. Октавиан.

Дните се сляха в месеци. Времето тук не бе като времето в мунданския свят. Марк бе престанал да брои дните - нямаше как да си ги отбелязва, а Гуин мразеше подобни неща. Ето защо нямаше представа от колко отдавна бе сЛова, когато се появи Кийрън.

Беше научил, че се очаква нов Ловец: слуховете се разпространяваха бързо, пък и Гуин винаги превръщаше новите членове в Ловци на едно и също място - пещера, близо до входа на Двора на тъмните феи, където стените бяха покрити с дебели изумрудени лишеи, а между скалите извираше малко естествено езерце.

Когато пристигнаха, го завариха там - оставен за Гуин. В началото Марк виждаше единствено очертанията на момче с разрешена черна коса и стройно тяло, извито странно под тежестта на веригите около китките и глезените му. Изглеждаше изтъкан от кости и остри ъгли.

- Принц Кийрън - каза Гуин, докато се приближаваше до момчето, и сред Лова се разнесе шепот. Ако новодошлият беше принц, значи, бе no-знатен от обикновените дворяни. Какво ли трябва да бе сторил един принц, за да бъде така жестоко прокуден от Двора, лишен от семейство и име, от близки и приятели?

Момчето вдигна глава, когато Гуин се приближи до него, откривайки лицето си. Несъмнено беше един от дворянството. Притежаваше техните странни, озарени, почти нечовешки красиви черти, с високи скули и черни очи. Косата му имаше цвета на нощен океан - непрогледно черно, прошарено със синьо-зелени отблясъци. Извърна лице, когато водата, примесена с кръв, се притисна до устните му, но Гуин надделя и я изсипа в гърлото му. Марк гледаше като омагьосан как дясното око на Кийрън от черно стана сребърно, а веригите паднаха от разранените му глезени и китки.

- Сега ти си част от Лова - заяви Гуин с необичайно мрачен глас. - Стани и се присъедини към нас.

Кийрън беше странна добавка към групата. Въпреки че бе лишен от титлата си на принц, когато бе изгнан в Лова, от него все още се излъчваше неопределимо усещане за арогантност и кралска кръв, което никак не се нравеше на останалите. Те му се подиграваха, наричаха го „принцчето" и едва ли биха спрели дотам, ако Гуин не им беше попречил. Като чели в Дворовете все още имаше някой, който се грижеше за Кийрън, въпреки изгнанието му.