Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Откри, че целувките и допирът, и любовните думи могат да ти помогнат да забравиш и че колкото повече време прекарваше с Кийрън, толкова повече искаше да бъде с него и с никой друг. Живееше единствено за миговете, когато двамата оставаха сами, обикновено нощем, и си шепнеха, така че никой да не може да ги чуе.

„Разкажи ми за Двора на тъмните феи", молеше го Марк и Кийрън му разказваше тихо прошепнати истории за тъмния двор и бледия крал, неговия баща, който властваше над него.

„Разкажи ми за нефилимите", молеше на свой ред Кийрън и Марк му разказваше за Ангела и за Тъмната война, и за онова, което бе сполетяло него и братята и сестрите му.

- Не ме ли мразиш? - Марк лежеше в прегръдките на Кийрън на една поляна високо в планините. Рошавата му руса коса погали рамото на Кийрън, когато обърна глава. - Заради това, че съм нефилим? Останалите ме мразят.

- Вече не е нужно да бъдеш нефилим. Можеш да бъдеш един от Дивия лов. Приеми елфическата си същност.

Марк поклати глава.

- Докато ме биеха, задето казвах, че съм ловец на сенки, те само затвърдиха увереността ми. Знам, че съм нефилим, дори и да не мога да го изрека на глас.

- Можеш да го изречеш единствено пред мен. - Дългите пръсти на Кийрън пробягаха по бузата на Марк. - Тук, в това пространство между нас. То е безопасно.

Така че Марк се притисна до своя любим и единствен приятел и прошепна в пространството между тях, където студеното му тяло се допираше до топлото тяло на Кийрън:

- Аз съм ловец на сенки. Аз съм ловец на сенки. Аз съм ловец на сенки.

21

Еврейско ястие - безквасен хляб, изпържен с яйца. - Б. пр.

Застанала пред огледалото в банята, Ема бавно отлепваше блузката от кожата си.

Двайсет минути и бутилка белина бяха изчистили кръвта от вътрешността на тойотата. Там всичко беше наред. Ема беше свикнала с петната от кръв. Ала това беше различно - засъхналата кръв на Джулиън по кожата й, червеникавокафявите петна по ребрата и раменете й. Докато си сваляше дънките, видя засъхнала кръв и по тях, пръски по талията и шевовете им.

Направи дънките на топка и ги изхвърли в кошчето за боклук, а после се пъхна под горещата струя на душа и яростно се зае да отмие кръвта, мръсотията и потта от себе си. Видя как водата порозовява и се стича в канала. Дори не знаеше колко пъти й се бе случвало, колко пъти й бе потичало кръв по време на тренировка или на битка. Белези набраздяваха корема и раменете й, ръцете й, сгъвките на коленете.

Ала с кръвта на Джулиън беше различно.

Ема отново си го спомни - прострелян и рухнал, видя как кръвта блика като вода между пръстите му. За първи път от години насам си бе помислила, че наистина може да умре, че може да го изгуби. Знаеше какво казваха хората за парабатаите, знаеше, че загубата на парабатай бе съизмерима с тази на съпруг или съпруга, на брат или сестра. Ема бе изгубила родителите си; мислила си бе, че знае какво представлява загубата, че е готова за нея.

Ала нищо не я бе подготвило за чувството, което мисълта, че може да изгуби Джулс, бе изтръгнало от нея: усещането, че небето ще потъмнее завинаги, че никога вече няма да усети твърда почва под краката си. Още по-странно бе чувството, разляло се по тялото й, когато бе разбрала, че той ще се оправи. Беше си дала сметка за физическото му присъствие по начин, от който почти бе изпитала болка. Поискала бе да обвие ръце около него, да се вкопчи с всички сили, впивайки пръсти в кожата му, сякаш би могла да притисне телата им толкова плътно, че да слепи кожата им и да преплете костите им. Знаеше, че в това няма никакъв смисъл, ала не би могла да го обясни по друг начин.

Знаеше единствено, че то бе могъщо и мъчително и че никога досега не бе изпитвала нещо такова към Джулиън. И това я плашеше.

Водата бе станала студена. Ема завъртя кранчето с едно яростно движение на китката, излезе изпод душа и подсуши косата си. Намери чист потник и боксерки, сгънати върху коша за пране, облече се и мина в стаята.

Кристина седеше на леглото й.

- Ау! Не знаех, че си тук! Ами ако бях излязла от банята чисто гола!

- Съмнявам се, че имаш нещо, което аз нямам. - Кристина изглеждаше така, сякаш мислите й бяха другаде; тъмната й коса беше прибрана на плитки, беше сплела пръсти, както правеше, когато беше разтревожена.

- Всичко наред ли е? - Ема приседна на ръба на леглото. -Изглеждаш... притеснена.

- Мислиш ли, че Марк е имал приятели в Дивия лов? -рязко попита Кристина.