Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Вместо това усещаше напрежение в тялото си, от което го пронизваше болка до мозъка на костите. Когато затвореше очи, виждаше Ема, огряна от магическата светлина, косата й се бе измъкнала от опашката и лъчите на уличните лампи прозираха през кичурите и ги превръщаха в завеса от блед, огрян от слънцето лед.

Косата на Ема. Може би защото тя почти винаги я носеше вързана, може би защото Ема с разпусната коса бе едно от първите неща, които бе поискал да нарисува, ала нейните дълги, извиващи се светли кичури открай време бяха нишки, свързани директно с нервните му окончания.

Главата го болеше, болеше го и тялото, толкова силно копнееше отново да бъде в онази кола заедно с нея. В това нямаше никаква логика, затова си заповяда да подмине стаята и да продължи нататък, към библиотеката. Вътре беше тъмно и студено и миришеше на стара хартия. Въпреки това на Джулиън не му трябваше светлина - знаеше точно към коя част на стаята се бе насочил.

Право.

Тъкмо вадеше книга с червени корици от една висока полица, когато откъм коридора долетя писклив вик. Джулиън грабна книгата, изскочи от стаята и се втурна по коридора. Зави зад ъгъла и видя вратата на Друзила да се отваря. Тя се показа навън по пижама със страховити маски по нея, а магическата светлина в ръката й огряваше кръглото й лице.

- Тави плаче - обясни. - Спря за малко, но после отново започна.

- Благодаря, че ми каза. - Джулиън я целуна по челото. -Върви да спиш, аз ще се погрижа.

Друзила се прибра, а Джулиън се вмъкна в стаята на Тави, затваряйки след себе си.

Тави се беше свил на кълбо под завивките и спеше, увит около една от възглавниците си. Хлипаше с отворена уста, по бузите му се стичаха сълзи.

Джулиън приседна на леглото и сложи ръка на рамото му.

- Октавиан. Събуди се. Сънуваш кошмар, събуди се.

Тави се надигна рязко, кестенявата му коса стърчеше навсякъде. Виждайки по-големия си брат, той изхълца и се хвърли на врата му.

Джулс го прегърна и го погали по гърба, разтърквайки нежно острите издатини на гръбнака му. Прекалено дребен, прекалено слаб, казваше умът му. От Тъмната война насам бе истинска битка да накарат Тави да яде и да спи.

- Спомни си как тича по улиците на Аликанте, понесъл Тави на ръце, как се препъва по неравния паваж, притиснал личицето на брат си към рамото си, та той да не види кървавите реки и смъртта навсякъде около тях. Как си мисли, че ако просто успеят да се измъкнат, без Тави да види какво се случва, всичко ще бъде наред. Той нямаше да си спомня. Нямаше да знае.

Въпреки това Тави всяка седмица се събуждаше от кошмари, треперещ, облян в пот и разплакан. И всеки път когато това се случеше, вцепеняващата мисъл, че в крайна сметка изобщо не бе успял да спаси малкия си брат, се забиваше в Джулиън като остър шип.

Постепенно дишането на Тави се успокои, докато Джулиън го държеше в прегръдките си. Искаше му се да легне до него, да се сгуши до по-малкия си брат и да заспи. Толкова отчаяно се нуждаеше от почивка, че умората сякаш го дърпаше, като вълна, опитваща се да го повлече в дълбините.

Само че не можеше да заспи. Тялото му беше неспокойно, напрегнато. Стрелата, забила се в него, бе истинска агония; изваждането й - още по-мъчително. Усетил бе как кожата му се разкъсва и за миг бе обзет от неподправена, първична паника, убеденост, че ще умре, и какво щеше да стане тогава с тях, ливи и тай и друзила и тави и марк?

А после дойдоха гласът на Ема в ухото му, ръцете й върху него и той бе разбрал, че ще живее. Сведе поглед към тялото си - раната върху ребрата му бе изчезнала... е, да, беше оставила бледа следа върху загорялата му кожа, ала това бе нищо. Ловците на сенки живееха с белезите си. Понякога на Джулиън му се струваше, че живеят за тях.

Без да го е канил, в ума му се надигна образът, който се опитваше да пропъди, откакто се бе прибрал в Института: Ема в скута му, сложила ръце на раменете му, косата й беше като преспи от бледо злато около лицето й.

Спомни си как си бе помислил, че ако умре, поне ще умре, докато тя е толкова близо до него, колкото изобщо бе възможно. Колкото бе позволено от закона.

Докато Тави спеше, Джулиън посегна към юридическата книга, която беше донесъл от библиотеката. Толкова пъти и беше вземал, че сега тя сама се отваряше на една и съща страница. За парабатаите, пишеше на нея.

Постановява се, че онези, които са преминали през парабатайската церемония и завинаги са свързани съгласно условията на клетвите на Саул и Давид, на Рут и Ноемин, не могат да встъпват в брак, нито да имат деца един от друг; обичта, която им е разрешена, е единствено филиа и агапе, но не и ерос.