Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Наказанието за престъпването на този закон се оставя на усмотрението на Клейва: разделяне на въпросните парабатаи, прокуждане от семействата им, а ако престъпното поведение продължи - отнемане на Знаците им и изключване от редиците на нефилимите. Те никога вече няма да бъдат ловци на сенки.

Така е волята на Разиел.

Dura lex, sed lex. Законът е суров, но е закон.

Когато Ема влезе в кухнята, Джулиън стоеше до мивката и разчистваше остатъците от закуската. Облечен с тъмни дънки и черна тениска, Марк се бе облегнал на кухненския остров. С късата си коса на дневната светлина той изглеждаше поразително различен от окъсаното полудиво момче, което бе свалило качулката си в светилището.

Тази сутрин Ема бе отишла да потича на брега, като нарочно се бе забавила повече от друг път и бе пропуснала семейната закуска, в опит да проясни мислите си. Извади едно бутилирано смути от хладилника, а когато се обърна, видя Марк да се усмихва широко.

- Доколкото разбирам, дрехите, с които съм облечен в момента, не са достатъчно полуофициални за представлението тази вечер, така ли? - попита той.

Ема премести поглед от него към Джулиън.

- Значи, господин Законност все пак отстъпи и реши, че може да дойдеш?

Джулиън сви рамене.

- Аз съм разбран човек.

- Тай и Ливи обещаха да ми помогнат да намеря нещо, което да облека - каза Марк и се отправи към вратата.

- Не им се доверявай - извика Джулиън след него. - Не... -Вратата се затвори и той поклати глава. - Предполагам, че ще трябва сам да се научи.

- Което ми напомня... - Ема се облегна на плота. - Имаме извънредна ситуация.

- Извънредна ситуация? - Джулиън спря чешмата с разтревожен поглед и се обърна към нея.

Ема остави напитката си на плота. Сапунени мехури бяха полепнали по ръцете на Джулс, тениската му беше влажна от топлата вода. За миг пред очите й изникна спомен: Джулс на задната седалка на колата, вдигнал очи към нея със стиснати зъби. Усещането от допира на кожата му под ръцете й, хлъзгавостта на кръвта му.

- Даяна ли е? - попита той и посегна към хартиените кърпи.

- Какво? - Думите му я изтръгнаха от унеса. - Даяна добре ли е?

- Предполагам. Оставила е бележка, че днес ще отсъства. Щяла да ходи в Охай, за да се види с приятеля си магьосник.

- Не знае за тази вечер. - Ема се облегна на плота. - Нали?

Джулс поклати глава. Една влажна къдрица бе залепнала за скулата му.

- Нямаше кога да й кажа.

- Би могъл да й пратиш съобщение - изтъкна Ема. - Или да й се обадиш.

- Да, бих могъл - отвърна той неутрално. - Но тогава сигурно би трябвало да й кажа и за това, как пострадах снощи.

- Навярно би трябвало.

- Добре съм - заяви той. - Наистина, съвсем добре съм. Сякаш нищо не се е случило. - Той поклати глава. - Не искам тя да каже да не дойда тази вечер. Това в театъра може и да не се окаже нищо, но ако изскочи нещо, искам да съм там. -Той пусна хартиените кърпи в кошчето за боклук. - Ако ти си там, аз също искам да бъда.

- Харесва ми, когато лъжеш. - Ема се изпъна на пръсти, сложила ръце зад главата си, мъчейки се да раздвижи мускулите на гърба си. Хладен въздух докосна голата кожа на корема й, когато блузката й се повдигна. - Но ако наистина си съвсем добре, може би изобщо няма защо да казваш на Даяна? Просто предложение.

Когато Джулиън не отговори, тя вдигна очи към него.

Той бе спрял посред движението си, приковал поглед в нея. Всяка от ресниците му беше съвършена тъмна линия; лицето му беше безизразно, очите му - затворени в себе си, сякаш бе в плен на някаква особена вкамененост.

Беше красив. Най-красивото нещо, което Ема бе виждала някога. Искаше й се да пропълзи в кожата му, да живее там, където той диша. Искаше. Изпита ужас. Никога досега не бе искала по този начин в присъствието на Джулиън. Беше, защото той едва не бе умрял, каза си. Нуждаеше се той да е жив. Джулиън замалко не бе умрял и всичко в нея даваше накъсо.

Той би бил ужасен, каза си Ема. Разбереше ли какво изпитва тя, би се отвратил. Отново щеше да стане както след връщането му от Англия, когато й се струваше, че й е сърдит. Че може би я мрази.

„Той знаеше още тогава - обади се тъничко гласче в главата й. - Знаеше за чувствата ти. Знаеше онова, за което ти нямаше представа."

Ема притисна ръце към плота, мраморът се впи в дланите й и болката проясни главата й.

„Млъкни - заповяда тя на гласчето в главата си. - Млъкни."

- Извънредна ситуация. - Гласът му беше нисък. - Каза, че имало извънредна ситуация?