Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Познатият пейзаж на каньона ги заобикаляше от всички страни: сиви скали, зелени храсти и шубраци. Дъбове и див морков. Веднъж Ема и Джулс бяха изкатерили тези планини и бяха открили орлово гнездо, в което имаше купчинка кости от мишки и прилепи.

- Не си права. Причината да си толкова добра в това, което правиш, не са само тренировките. Всички тренират, Ема.

- Да, но аз направо се съсипвам от тренировки. То май е единственото, което правя. Събуждам се и тренирам, и бягам, и си разранявам ръцете с боксовия чувал, и тренирам до късно през нощта, и съм принудена да го правя, защото у мен няма нищо специално и нищо друго, което да има значение. Единственото, което има значение, са тренировките и да открия кой уби родителите ми. Защото те бяха онези, които мислеха, че съм специална, и който и да е този, който ми ги отне...

- И други хора смятат, че си специална, Ема. - Повече отвсякога Кристина звучеше като по-голяма сестра.

- Единственото, което имам, са усилията ми. - В гласа на Ема се долавяха горчиви нотки. Мислеше си за миниатюрните кости в онова гнездо, колко крехки й се бяха сторили, колко лесно можеха да бъдат строшени между два пръста. -Мога единствено да полагам повече усилия от всеки друг на света. Мога да превърна отмъщението в единственото нещо в живота си. Мога да го направя, защото нямам друг избор. Но то означава, че нямам нищо друго.

- Не е вярно - възрази Кристина. - Онова, което все още не си имала, е твоят миг. Твоят шанс да бъдеш велика. Джейс Херондейл и Клеъри Феърчайлд не станаха герои в някакъв вакуум. Имаше война. Бяха принудени да избират. Тези моменти настъпват за всекиго от нас. Ще настъпят и за теб. -Тя сплете пръсти. - Ангелът има план за теб. Уверявам те. По-готова си, отколкото си мислиш. Останала си силна не само благодарение на тренировките, но и благодарение на хората около теб, на това, че ги обичаш и си обичана. Джулиън и останалите, те не са ти позволили да се изолираш, сама със своето отмъщение и горчивите си мисли. Морето изронва скалите, Ема, и ги превръща в пясък; по същия начин любовта подкопава защитните ни стени и ги срива. Ти не знаеш колко много означава да имаш хора, които да се борят за теб, когато нещата се объркат...

Гласът й се прекърши и тя извърна глава към прозореца. Бяха стигнали магистралата и Ема едва не се вряза в колоната от коли от тревога.

- Кристина? Какво има? Какво е станало?

Кристина поклати глава.

- Знам, че в Мексико ти се е случило нещо - не отстъпваше Ема. - Знам, че някой те е наранил. Моля те, кажи ми кой е бил и какво е направил. Обещавам ти, че няма да го открия и да нахраня въображаемите си рибки с него. Просто... - Тя въздъхна. - Искам да ти помогна.

- Не можеш. - Кристина сведе очи към сплетените си пръсти. - Някои предателства не може да бъдат простени.

- Съвършения Диего ли беше?

- Не ме питай повече, Ема - помоли Кристина.

Ема се подчини и до края на пътуването към Института те обсъждаха роклите си и най-добрите начини за скриване на оръжие в дрехи, които не бяха предвидени за укриване на цял арсенал. Ала Ема бе забелязала как бе потръпнала Кристина при споменаването на Диего. Може би не сега, не днес, помисли си тя, ала един ден щеше да научи какво се е случило.

Силно думкане по входната врата накара Джулиън да се втурне на долния етаж. Все още беше бос - така и не бе имал възможност да се обуе. След като разтреби след закуската, прекара цял час, опитвайки се да убеди чичо Артър, че никой не е откраднал бюста му на Хермес (намериха го под бюрото му]. После установи, че Друзила се бе заключила нацупена в къщичката за игра на Тави, защото не я бяха поканили в закусвалнята предишната вечер. Тави се беше натъкнал на скункса, който Тай криеше в стаята си, и се беше разпищял. Ливи се опитваше да убеди Тай да пусне скункса на свобода; според Тай това, че двамата с Ливи бяха превели стиховете от По, му беше спечелило правото да си го задържи.

Марк, единственият от братята и сестрите на Джулиън, който днес не му беше създавал проблеми, се криеше.

Джулиън отвори вратата. Отвън стоеше Малкълм Фейд по дънки и суетшърт, който очевидно беше скъп, защото изглеждаше мръсен и раздърпан, но по един артистичен начин. Някой бе вложил време и пари в това, да раздърпа този пуловер.

- Знаеш ли, не е особено добра идея да блъскаш така по вратата - заяви Джулиън. - Държим цял куп оръжия тук долу, в случай че някой се опита да проникне с взлом.

- Хм - отвърна Малкълм. - Не съм сигурен какво общо има първото ти изречение с второто.