Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Джулиън поклати глава. В далечината чу звука от отварянето на входната врата, последван от смеха на Ема и Кристина. Бяха се върнали.

- Не, никаква друга причина - отвърна той.

22

Сестричке (исп., разг.). - Б. пр.

Докато стоеше в мраморното преддверие, Джулиън рискува да хвърли един последен поглед в огледалото.

Беше накарал Ливи да потърси какво означава „полуофициално" и мрачните му подозрения се бяха потвърдили: означаваше тъмен костюм. Единственият, с който разполагаше, бе черен ретро костюм, който Ема беше изровила от един кош в „Скрити съкровища". Когато го беше видяла, облечен в него, тя бе плеснала с ръце и бе заявила, че прилича на филмова звезда, така че той, естествено, го беше купил.

- Изглеждаш прекрасно, Андрю.

Джулиън се обърна рязко. Беше чичо Артър. Окапаният му сив халат бе препасан хлабаво през кръста над провиснали дънки и скъсана тениска. Набола сива брада покриваше челюстта му.

Джулиън не си направи труда да го поправи. Знаеше колко много прилича на баща си като млад. Може би за Артър бе утеха да си въобразява, че брат му все още е жив. Може би гледката на Джулиън в официално облекло му напомняше за младостта им, когато двамата бяха ходили по партита, преди всичко да се разпадне.

- Здравей, Артър.

Артър кимна решително и сложи длан върху гърдите му.

- Имам среща с Анселм Найтшейд - каза той с дълбок глас.

- Радвам се да го чуя.

И наистина се радваше. Артър и Анселм бяха приятели, свързани от любовта си към Класическия период. Всичко, което ангажираше Артър, беше добре дошло. Той се обърна с почти военна прецизност, прекоси фоайето и излезе през вратата, отвеждаща в светилището. Тя се затвори след него с трясък.

Разнесе се смях и Джулиън се извърна от огледалото тъкмо навреме, за да види как Кристина слиза по стълбите. Мургавата й кожа сияеше на фона на старомодния розов брокат на роклята й. Пищни златни обици се полюшваха от ушите й.

След нея вървеше Ема. Джулиън забеляза мимоходом роклята й - беше с цвят на слонова кост и се рееше около нея като ангелски крила. Изпод ръба й, който се спускаше до глезените, се подаваха връхчетата на бели ботуши - Джулиън знаеше, че в тях бяха втъкнати ножове, чиито дръжки се притискаха до прасците й.

Косата й беше разпусната и падаше по гърба й на вълни с цвят на тъмно злато. В нея имаше раздвиженост и мекота, които Джулиън знаеше, че никога няма да съумее да предаде върху платното. Позлата, може би, ако рисуваше като Климт 23, но дори това би бледнеело в сравнение с оригинала.

Ема стигна до подножието на стълбите и той осъзна, че материята на роклята й бе толкова фина, че можеше да види очертанията на тялото й, загатнати под нея. Пулсът му за-думка от вътрешната страна на ръкавелите; костюмът като че ли го стягаше, кожата му бе гореща и го сърбеше.

Ема му се усмихна. Кафявите й очи бяха очертани със златна линия, от която светлите пръски в ирисите й изпъкваха - онези капчици от мед, които Джулиън бе прекарал цялото си детство, мъчейки се да преброи, да научи наизуст.

- Взех ги - каза тя и за миг Джулиън не разбра за какво му говори. А после си спомни и й протегна китките си.

Ема разтвори пръсти. Златни копчета за ръкавели, инкрустирани с черни камъни, проблясваха върху дланта й. Докосването й беше нежно, когато взе ръцете му в своите, обърна ги и внимателно закопча френските ръкавели на ризата му. Направи го бързо и сръчно, ала Джулиън почувства всяко движение, всяко плъзгане на пръстите й по кожата на китките му като допир на нагорещена тел.

Тя пусна ръцете му и като отстъпи назад, се престори, че го оглежда замислено.

- Е, предполагам, че ставаш - каза.

Изведнъж Кристина ахна. Беше вдигнала очи нагоре, към върха на стълбите, и Джулиън проследи погледа й.

Марк слизаше по стъпалата и Джулиън примига, не вярвайки съвсем на очите си. По-големият му брат като че ли носеше дълго, малко поовехтяло палто от изкуствена кожа... и нищо друго.

Не че той можеше да види всичко. Но виждаше достатъчно, и то му стигаше.

- Марк! Какво си облякъл?

Марк спря по средата на стълбището. Краката му бяха голи, стъпалата му - боси. Джулиън бе деветдесет и девет -процента сигурен, че и останалата част от него е гола под палтото, което бе доста широко. Не бе виждал толкова много от брат си от времето, когато двамата деляха една стая, когато той беше на две годинки.

Марк изглеждаше озадачен.