Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Тай и Ливи ми казаха, че това е полуофициално.

В този миг Джулиън чу гръмогласния смях, който се разнесе над тях. Тай и Ливи седяха до парапета на горния етаж и се кискаха.

- А аз ти казах да не им вярваш!

Устните на Ема потръпваха.

- Марк, просто... - Тя вдигна ръка. Кристина го беше зяпнала с пламнали бузи, затулила устата си с ръка. - Върни се горе, става ли? - След това се обърна към Джулиън и понижи глас. - Трябва да му намериш нещо друго, което да облече!

- Хайде бе!

Ема го изгледа свирепо.

- Джулс. Отиди в моята стая. Раклата до леглото - в нея има дрехи на родителите ми. На маншетите има руни, така че ще се наложи да ги откъснем.

- Но това е смокингът на баща ти...

Тя го изгледа косо.

- Не се тревожи за това.

Дванайсет златни пръски в лявото й око, само седем в дясното. Всяка от тях приличаше на мъничка звезда.

- Ей сега се връщам. - Джулиън се затича по стълбите към брат си. Марк се бе качил на площадката на горния етаж с озадачено изражение, протегнал ръце пред себе си, сякаш разглеждаше ръкавите на коженото палто, решил, че именно в тях е проблемът.

Дру, стиснала Тави за ръка, се бе присъединила към близнаците. Те всички се кискаха. При вида на грейналото лице на Тай, когато погледна към Марк, Джулиън усети едновременно топлина и хлад.

Ами ако Марк решеше, че не иска да остане? Ами ако не успееха да открият убиеца и той бъде принуден да се върне при Дивия лов? Ами ако?

- Според теб дали тоалетът ми е прекален, или недостатъчен? - попита Марк, повдигайки вежди.

Ема избухна в смях и се свлече на най-долното стъпало. Миг по-късно Кристина се присъедини към нея. Двете се вкопчиха една в друга, останали без сили от смях.

Джулиън също искаше да се разсмее. Щеше му се да можеше да го направи. Щеше му се да можеше да забрави мрака, който дебнеше в периферното му зрение. Щеше му се да можеше да затвори очи и да падне, забравяйки за миг, че под него няма мрежа, опъната, за да го хване.

- Готов ли си? - попита той през затворената врата на банята. Беше извадил костюма на Джон Карстерс от раклата на Ема и бе завлякъл Марк в стаята си, за да се преоблече. Мисълта за брат му гол, в спалнята на Ема, никак не му харесваше, дори и Ема да не беше там.

Вратата на банята се отвори и Марк пристъпи навън. Смокингът беше черен и семпъл. Изобщо не личеше мястото, от което бяха откъснали ивиците с руни. Елегантните му линии сякаш се издигаха нагоре и караха Марк да изглежда по-висок, по-изискан. За първи път, откакто се бе завърнал, всяка следа от дивото елфическо дете бе изчезнала, като паяжини, които някой бе изчистил. Той изглеждаше като човек. Като някой, който цял живот е бил човек.

- Защо си гризеш ноктите? - попита той.

Джулиън, който дори не си беше дал сметка, че си дъвче палеца [приятната болка на кожа между зъбите му, металическият вкус на кръв в устата му), отпусна ръце в скута си.

- Гаден навик.

- Нещо, което хората правят, когато са нервни - каза Марк. - Дори аз го знам. - Пръстите му се забориха безуспешно с вратовръзката.

Джулиън се изправи и отиде при него, поемайки я от ръцете му. Не си спомняше кой го бе научил как се връзва вратовръзка. Малкълм, помисли си. Почти бе сигурен, че беше Малкълм.

- Но от какво толкова си нервен, малки братко? Не си бил отвлечен от елфите. Прекарал си живота си тук. Не че животът на ловците на сенки не е стресиращ, но защо ти си този, чиито пръсти са окървавени?

Ръцете на Джулиън спряха за миг.

- Не знаеш всичко за мен, Марк. Така както съм готов да се обзаложа, че и аз не знам всичко за теб.

Синьо-златните очи на Марк бяха широко отворени и откровени.

- Попитай ме.

- Предпочитам да го науча, когато му дойде времето. -Джулиън подръпна вратовръзката за последен път и се отдръпна, за да погледне произведението си. Марк изглеждаше така, сякаш бе слязъл от страниците на каталог, рекламиращ смокинги... ако моделите имаха заострени уши.

- Но не и аз. Кажи ми поне едно нещо, което не знам и което те кара да си хапеш пръстите.

Джулиън се обърна към вратата, а после спря с ръка върху бравата.

- Баща ни. Знаеш ли какво се случи с него?

- Беше превърнат в един от Помрачените от Себастиан Моргенстърн - отвърна Марк. - Как бих могъл да забравя?

- А после?

- После? - Марк изглеждаше объркан. - А после той загина в Тъмната война.

- Да, загина - потвърди Джулиън. - Защото аз го убих.

Марк си пое рязко дъх. В звука имаше шок и съжаление.

Джулиън настръхна. Не можеше да понесе да го съжаляват.