Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Кристина пристъпи към Марк и разроши косата му, така че къдриците му се разпиляха и закриха заострените му уши.

- Не можем да направим нищо за очите му, но...

- При мунданите също се среща хетерохромия - заяви Джулс. - Най-важното, Марк, е да се опиташ да се държиш нормално.

Марк изглеждаше засегнат.

- Не го ли правя винаги?

Никой не му отговори, дори Кристина. След като напъха две ками в раменния калъф под ризата си, Джулиън затвори багажника на колата и те пресякоха улицата.

Вратите на театъра бяха отворени и върху потъналия в мрак тротоар струеше светлина. Ема чуваше смях и музика и долавяше смесицата от парфюми, вино, пушек.

На вратата млада жена в лъскава червена рокля прибираше билетите и слагаше печати върху ръцете на посетителите. Косата й беше оформена на големи букли в стила на 40-те години, устните й бяха кървавочервени. Носеше дълги до лактите сатенени ръкавици с цвят на слонова кост.

Ема я позна на мига. Беше я виждала на Пазара на сенките да намига на Джони Рук.

- Виждала съм я и преди - прошепна тя на Джулс. - Пазара на сенките.

Той кимна и я улови за ръка. Ема трепна, както заради неочакваната топлина около дланта й, така и от изненада.

Погледна го и видя изражението върху лицето му, докато се усмихваше на познатото й момиче с билетите. Мъничко отегчено, мъничко арогантно и страшно самонадеяно. Някой, който изобщо не се безпокоеше дали ще го пуснат да влезе. Играеше роля и да улови ръката й, бе част от нея, нищо повече.

Той протегна билета им.

- Господин Смит плюс трима гости.

Зад тях настъпи някакво оживление, когато Марк отвори уста, несъмнено, за да попита кой е този господин Смит, а Кристина го настъпи по крака.

Момичето на вратата се усмихна, червените му устни се извиха в дъга и то бавно скъса билета надве. Ако беше разпознала Ема, с нищо не го показа.

- Господин Смит. Протегнете ръка.

Джулиън й подаде свободната си ръка и тя щампова причудлив малък символ с червено-черно мастило - линии вода под пламък.

- Представлението закъснява малко тази вечер. Ще откриете реда и местата си върху билета. Моля ви, не сядайте на нечие чуждо място. - Погледът й се отправи към Марк, пронизващ, настоятелен, преценяващ. - И добре дошли. Вярвам, ще откриете, че Последователите са много... симпатична група.

Марк изглеждаше озадачен.

С печати върху ръцете и скъсан билет, четиримата прекрачиха в театъра. В мига, в който пристъпиха прага, музиката се издигна до оглушителни нива - беше онзи тип джазов бигбенд, който баща й обожаваше. „Само защото свиря иа цигулка, не означава, че не обичам да танцувам", спомняше си го да казва Ема, докато въртеше майка й в ритъма на импровизиран фокстрот в кухнята.

Джулиън се обърна към нея.

- Какво има? - попита нежно.

На Ема й се прииска да не бе в състояние да долавя настроенията й толкова съвършено. Тя извърна глава, за да прикрие изражението си. Марк и Кристина бяха зад тях и се оглеждаха наоколо. На един павилион наблизо се продаваха пуканки и десерти. Над него висеше знак с надпис

ЗАЛА ЗА ТАНЦИ/ТЕАТЪР,

който сочеше наляво. Хора в елегантно облекло отиваха развълнувано натам.

- Нищо. Да вървим - каза Ема и подръпна Джулиън за ръката. - Да последваме тълпата.

- И то каква тълпа - измърмори той. Не грешеше. Ема не помнеше някога да бе виждала толкова много издокарани хора на едно място. - Сякаш сме попаднали във филм ноар.

Навсякъде беше пълно с красиви хора, онази холивудска красота, която Ема бе свикнала да вижда навсякъде из Лос Анджелис: хора, които имаха достъп до фитнес салони и солариуми, скъпи фризьори и най-добрите тоалети. Тук те приличаха на статисти във филм от 50-те години. Копринени рокли и чорапи с ръб, меки мъжки шапки, тесни вратовръзки и заострени ревери. Очевидно костюмът на Джулиън се бе оказал невероятно далновиден избор.

Залата беше елегантна, с таван от щампована мед, сводести прозорци и затворени врати с надпис

ТЕАТЪР ЛЯВО

и ТЕАТЪР ДЯСНО.

На пода беше постлан килим за танци и няколко двойки се въртяха под музиката на група, която свиреше върху издигнат подиум в дъното на помещението. Благодарение на наученото от баща си Ема разпозна звуците на тромбони и тромпети, барабани и контрабас и (не че за него се нуждаеше от специални познания) пиано. Имаше и кларинетист, който откъсна устни от инструмента достатъчно дълго, за да се усмихне широко на Ема, когато тя прекрачи прага. Имаше червеникавокафяви къдрици и в очите му се четеше нещо особено.