Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Елф - каза Марк с внезапно напрегнат глас. - Поне отчасти.

0! Ема отново се огледа наоколо, плъзвайки очи по танцьорите. Беше ги взела за най-обикновени мундани, но когато се вгледа по-внимателно в множеството, зърна заострено ухо тук, оранжеви очи или пръсти с птичи нокти там.

К-А-К-В-0 И-М-А?, написа Джулс на гърба й; Ема усети топлината на пръстите му през тънката материя на роклята си.

- У всички има по нещо - отвърна тя и си спомни табелата на Пазара на сенките. „ОТЧАСТИ СВРЪХЕСТЕСТВЕН? НЕ СИ САМ." - Добре, че прикрихме руните си. Те всички са надарени със Зрението, всички притежават някаква магия.

- Музикантите са наполовина елфи - каза Марк, - което никак не е учудващо. Няма друго, което те да ценят повече от музиката. Ала тук има и такива, чиято кръв е смесена с тази на русалки и върколаци.

- Хайде, новобранци! - провикна се кларинетистът и внезапно четиримата ловци на сенки се оказаха облени от светлината на прожектор. - Развихрете се!

Ема го погледна неразбиращо и когато той размърда вежди, тя разбва защо очите му й се бяха сторили особени. Бяха като на коза, с правоъгълни черни зеници.

- Танцувайте! - извика той и всички в стаята нададоха радостни възгласи и заръкопляскаха.

Движещият се ярък лъч на прожектора превръщаше лицето на Джулиън в бяло петно, когато той посегна към Кристина и я издърпа сред тълпата. Сърцето на Ема натежа.

Тя потисна надигналото се в гърдите й чувство, обърна се към Марк и му протегна ръце.

- Ще танцуваме ли?

- Не умея да танцувам. - В изражението му имаше нещо, смесица от объркване и притеснение, от което Ема усети как я пронизва състрадание. Макар и несигурно, той пое ръцете й. - Елфическите танци не са... такива.

Ема го притегли към множеството. Пръстите му в нейните бяха тънки и студени, много различни от топлия допир на Джулс.

- Не се тревожи, аз ще водя.

Те се смесиха с танцуващите. Ема го направляваше, опитвайки се да си спомни видяното във филмите, в които танцуваха по този начин. Въпреки обещанието си да води, тя се зачуди дали не би било по-добре да остави Марк да поеме контрола. Той притежаваше невероятно изящество, докато благодарение на годините, посветени на тренировки, тя предпочиташе да раздава удари и ритници пред това, да се върти и да пристъпва грациозно.

Погледът й попадна върху момиче с къса яркозелена коса.

- Можеш ли да различиш кой какъв е? - попита тя Марк.

Той примига и бледите му ресници разпръснаха светлината.

- Отчасти дриада. Горска фея. Вероятно не наполовина. Кръвта на феите може да се прояви дори след поколения. Повечето от хората, надарени със Зрението, имат феи много назад в рода си.

- Ами музикантите?

Марк, който инстинктивно бе започнал да води, я завъртя натам. В музиката имаше нещо безнадеждно, помисли си Ема, сякаш долиташе от далечно, високо място.

- Кларинетистът е отчасти сатир. Контрабасистът с бледосинята кожа има кръв на русалка. Майката на Кийрън била никси, водна фея и...

Марк не довърши. Ема виждаше Джулс и Кристина, чиято яркорозова дреха контрастираше рязко с черния му костюм. Той я завъртя и Ема ухапа устната си от вътрешната страна.

- Кийрън? Елфическият принц, който дойде заедно с теб в Института?

Под движещите се лъчи Марк сякаш бе изтъкан от остри кости и светлина. Въздухът ухаеше на тамян, като евтините пръчици, които горяха със сладникава миризма по крайбрежните алеи във „Венис" 24.

- Бяхме приятели в Дивия лов.

- Е, би могъл и да не се държи като такъв задник с теб -промърмори Ема.

- Всъщност не мисля, че би могъл. - Марк се усмихна и Ема видя човешката му кръв, примесена с елфическата. От опит знаеше, че елфите никога не се усмихват толкова открито.

Тя направи физиономия.

- Имаше ли нещо в Лова, което да не беше ужасно? Беше ли поне нещо от него, и аз не знам, забавно?

- Това-онова. - Марк се засмя и я завъртя. Ето че елфическата му необузданост отново се проявяваше. Ема направи крачка назад и забави ритъма.

- Например?

Той отново я завъртя.

- Не ми е разрешено да говоря за това. То е геш.

Ема изпусна дъха си.

- Какво означава това? Че ако ми кажеш, ще трябва да ме убиеш?

- Защо да те убивам? - Марк искрено недоумяваше.

Ема отметна глава назад и се усмихна. Понякога да говори с него бе като да говори с Тай. Неведнъж й се случваше да подхвърли шега, която според нея бе напълно очевидна, само за да осъзнае, че е очевидна единствено ако си наясно с неуловимите норми на общуването. Нямаше представа как самата тя ги беше усвоила, ала знаеше, че го е направила, докато Тай все още се затрудняваше с тях, както, поне така изглеждаше, и Марк.