Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Джулс - каза тя.

Измърморвайки нещо като „забрави", той я завъртя, а после отново я притегли към себе си. Дългогодишните съвместни тренировки ги бяха превърнали в почти съвършени партньори за танц, осъзна Ема с изненада. Можеха да предугадят движенията на другия, телата им си пасваха съвършено. В състояние бе да отгатне накъде ще пристъпи Джулиън по ритъма на дишането и лекото стисване на пръстите му.

Тъмните къдрици на Джулиън бяха разчорлени, а когато той я притегли към себе си, Ема вдъхна уханието на карамфил на одеколона му и едва доловимия дъх на бои под него.

Песента свърши. Ема погледна към музикантите и видя, че кларинетистът ги наблюдава. Неочаквано той й намигна, а после групата подхвана нова мелодия, по-бавна и нежна. Двойките се раздвижиха едновременно, като намагнетизирани - ръце се обвиха около шии, длани се отпуснаха върху хълбоци, глави се склониха една към друга.

Джулиън се беше вкаменил. Ема, чиито ръце все още бяха в неговите, не помръдваше, нито дишаше.

Мигът се проточи до безкрай. Очите на Джулиън потърсиха нейните и каквото и да откриха в тях, то явно му помогна да вземе решение. Ръцете му се обвиха около нея и я притеглиха по-близо. Брадичката й се чукна неловко в рамото му. Това бе първото неловко нещо, което бяха направили заедно.

Ема почувства как той си поема дъх на пресекулки, усети го с тялото си. Ръцете му почиваха под лопатките й, топли, с разперени пръсти. Тя обърна глава и ето че чу ударите на сърцето му, забързани, яростни, усети коравината на гърдите му.

Вдигна ръце и ги обви около врата му. Между тях имаше достатъчно разлика в ръста, че когато сключи пръсти, те се заровиха в косата на тила му.

По тялото й пробяга тръпка. И преди бе докосвала косата на Джулиън, ала тя бе толкова мека там, в онова уязвимо местенце, скрито от падащите къдрици. Кожата му също бе мека. Инстинктивно тя я помилва с пръсти и усети едновременно най-горната извивка на гръбнака му и рязкото му поемане на дъх.

Вдигна поглед към него. Лицето му беше бледо, очите -сведени надолу, тъмните му ресници засенчваха скулите му. Беше прехапал долната си устна, както правеше, когато беше нервен. Ема виждаше вдлъбнатините, които зъбите му бяха оставили върху нежната кожа.

Ако го целунеше, дали щеше да има вкус на кръв, или на карамфил, или пък на смесица от двете? Сладко и ароматно? Горчиво и горещо?

Заповяда си да пропъди тази мисъл. Той бе нейният парабатай. Не можеше да го целуне. Той...

Лявата му ръка се плъзна надолу по гърба й и се спря върху хълбока й. По тялото й сякаш пробяга електричество. Чувала бе за пеперуди в стомаха и знаеше какво означава -онова пърхащо, неспокойно усещане дълбоко в теб. Само че тя го усещаше навсякъде. Пеперуди пърхаха под кожата й и изпращаха тръпки по цялото й тяло. Пръстът й написа въпрос върху китката му:

Д-Ж-У-Л-И-Ъ-Н, К-А-К-В-0 П-Р-А-В-И-Ш?

Ала той като че ли не забеляза. За първи път не чуваше тайния им език. Тя спря и вдигна поглед към него. Когато срещнаха нейните, очите му гледаха унесени. Пръстите на дясната му ръка бяха вплетени в косата й. Ема имаше чувството, че всеки косъм е оголена жица, свързана с нервните й окончания.

- Когато слезе по стълбите тази вечер - каза той, а гласът му беше нисък и дрезгав, - си мислех как бих те нарисувал. Как бих нарисувал косата ти. Че би трябвало да използвам титаниево бяло, за да уловя цвета й, начина, по който улавя светлината и почти сияе. Само че няма да се получи, нали? Защото тя не е само с един цвят, твоята коса. Не е само злато. Тя е кехлибар и охра, и карамел, и пшеница, и мед.

Нормалната Ема би се пошегувала. Описваш ме, сякаш съм зърнена закуска. Нормалната Ема и Нормалният Джулиън биха се разсмели. Ала това не беше Нормалният Джулиън; това бе един Джулиън, когото тя никога не беше виждала, един Джулиън, чието изражение бе оголено до изящните кости на лицето му. Обзе я отчаян копнеж, потъна в начина, по който изглеждаха очите му, като бледи пламъци, в извивките на скулите и челюстта му, в неочакваната мекота на устата му.

- Но ти никога не ме рисуваш - прошепна тя.

Джулиън не отговори. Изглеждаше изтерзан. Пулсът му туптеше тройно учестен. Виждаше го в гърлото му. Ръцете му бяха приковани в нея и Ема усещаше, че иска да я задържи където беше, да не й позволи да дойде дори на сантиметър по-близо. Разстоянието между тях беше нагорещено, наелектризирано. Пръстите му се извиха около хълбока й. Другата му ръка се спусна по гърба й, бавно, плъзгайки се покрай косата й, докато не откри голата кожа, където деколтето на роклята й тръгваше надолу.