Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Не ме мразиш? - повтори Кийрън с леден глас. - Каква чест. Чувствам се така поласкан. Липсвам ли ти изобщо?

- Липсваш ми - отвърна Марк.

- И от мен се очаква да ти повярвам? Не забравяй, нечистокръвни, много добре знам, че можеш да лъжеш.

Марк вдигна очи към тези на Кийрън. В тях бушуваше буря, ала зад нея той зърна две момчета, малки като звезди в далечно небе, сгушени под едно одеяло. Двамата бяха еднакви на ръст; достатъчно бе само да се протегне и да долепи устни до тези на Кийрън.

Елфическият принц се напрегна до него. Не помръдваше, по-скоро нерешителен, отколкото студен. Марк улови лицето му в шепите си и тогава Кийрън най-сетне се раздвижи, приведе се към него, за да го целуне толкова пламенно, че главата на Марк отново се удари в стената.

Кийрън имаше вкус на кръв и студено нощно небе и за миг Марк сякаш полетя на воля с Дивия лов. Нощното небе бе пътят, който той щеше да покори. Яздеше сребристобял кон, изтъкан от лунна светлина, по пътека от звезди. Заобиколен от викове и смях, той проправяше път през нощта, а светът се откриваше пред търсещите му очи; виждаше места, които човешки очи не бяха зървали, скрити водопади и потайни долини. Спираше, за да си почине на върха на айсберги, и се спускаше в галоп по пяната на водопади, а белите ръце на водни нимфи се вдигаха, за да го задържат. Лежеше до Кийрън на поляна високо в планините и уловени за ръце, двамата брояха милиарди звезди.

Кийрън се отдръпна пръв.

Марк с усилие си поемаше дъх.

- Имаше ли лъжа в тази целувка?

- Не. Ала... - Кийрън изглеждаше несигурен. - Звездите в очите ти - за мен ли са, или за Лова?

- Ловът бе болка и слава - отвърна Марк. - Ала ти си този, заради когото можах да видя не само болката, но и славата.

- Онова момиче - каза Кийрън. - Предишната нощ се върнахте заедно, яхнали моя жребец. - Марк се сепна, осъзнал, че Кийрън говори за Кристина. - Помислих си, че може би си я обикнал.

Беше свел очи, косата му бе изсветляла, придобила сребристосиния цвят на океан след буря. Марк си спомни, че Кийрън бе на неговите години; макар да беше елф без възраст, той бе живял на този свят по-малко от двайсет години. И знаеше за хората дори по-малко, отколкото Марк.

- Не мисля, че можеш да се влюбиш толкова бързо - отвърна той. - Харесвам я.

- Не можеш да й отдадеш сърцето си - заяви Кийрън, - макар да можеш да сториш с нея всичко друго, което поискаш.

Марк трябваше да потисне смеха си. Кийрън, проявяващ своя особен вид доброта. Елфите вярваха в обещанията за вярност - на тялото или на сърцето. Те се вричаха на своите любими и оставаха верни на даденото обещание.

Да поискаш обещание за физическа вярност, бе рядкост, но да поискаш вярност със сърцето, бе нормално и те обикновено го правеха. Наказанието за нарушаване на обещание за любов бе сурово.

- Тя произхожда от стар род - каза той. - Нещо като принцеса. Не мисля, че изобщо би ме погледнала.

- Погледна те няколко пъти, докато ти танцуваше с русокосото момиче.

Марк примига. Донякъде от изненада, че толкова бързо бе забравил колко буквално приемаха всичко елфите, донякъде и затова, че изобщо си бе спомнил този човешки израз и го бе използвал, без дори да се замисли.

Безсмислено бе да се опитва да обясни на Кийрън всички причини, поради които Кристина не би го искала. Тя бе прекалено мила, за да покаже погнусата си от елфическата му кръв, ала той бе сигурен, че не може да не се отвращава от него. Вместо това пъхна пръсти в колана на Кийрън и го притегли към себе си, за да си вземе още една целувка, а с нея и спомени за Лова, сладостни като вино.

Целувките им бяха горещи, хаотични. Две момчета под одеялото, опитващи се да не вдигат никакъв шум, да не събудят никого. Целуващи се, за да заглушат спомените, да отмият кръвта и мръсотията, и сълзите. Ръцете на Марк се плъзнаха под ризата на Кийрън и проследиха белезите по гърба му. В това двамата бяха равни в болката, макар онези, които бяха бичували Марк, да не бяха собственото му семейство.

Пръстите на Кийрън се бореха безуспешно с перлените копчета на Марк.

- Тези мундански дрехи - процеди той през зъби. - Мразя ги.

- Свали ги тогава - прошепна Марк, замаян и изгубен в Лова. Ръцете му почиваха върху Кийрън, ала в мислите си той се носеше през северното сияние, оцветило небето в синьо и зелено, като сърцето на океана. Като очите на Блекторн.

- Не. - Кийрън се усмихна и отстъпи назад. Беше разчорлен, ризата му зееше отворена. Копнеж пулсираше във вените на Марк, да се изгуби в Кийрън и да забрави. - Веднъж ми каза, че хората искат онова, което не могат да имат. А ти си наполовина човек.