Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Колко години? Знаеш ли?

Той сви рамене.

- Времето там не се измерва по същия начин, както тук. Нямам представа.

- Годините не си личат върху лицето ти - тихо каза Кристина. - Понякога изглеждаш не по-голям от Джулиън, а друг път приличаш на тях - без възраст.

Той я погледна косо.

- Не мислиш, че приличам на ловец на сенки?

- А искаш ли?

- Искам да изглеждам като семейството ми. Не мога да имам кожата и косата на семейство Блекторн, но бих могъл да изглеждам като нефилим доколкото е възможно. Джулиън беше прав. Ако искам да бъда част от това разследване, не бива да изпъквам.

Кристина се въздържа да му каже, че няма свят, в който той не би изпъквал.

- Мога да направя така, че да приличаш на ловец на сенки. Ако слезеш заедно с мен.

Стъпките му по покрива бяха съвършено безшумни, сякаш имаше меки котешки лапи или пък носеше руна за безшумност. Отдръпна се, за да може тя да го поведе надолу, и дори това движение беше беззвучно, а когато го докосна леко, кожата му беше хладна като нощен въздух.

Влязоха в стаята му; беше оставил лампата угасена, така че Кристина запали магическата си светлина и я сложи до леглото.

- Този стол - посочи му тя. - Донеси го в средата на стаята и седни на него. Ей сега се връщам.

Тя излезе, съпроводена от въпросителния му поглед, а когато се върна, понесла влажен гребен, кърпа и ножица, Марк вече се беше настанил на стола, с все същото въпросително изражение. Не седеше така, както правеха много други тийнейджъри - изтегнат, с разперени ръце и крака. По-скоро приличаше на крал от някоя картина - изправен, ала решителен, сякаш на главата си носеше тежка корона.

- Гърлото ми ли ще прережеш? - попита той, когато Кристина тръгна към него с кърпата и проблясващата остра ножица.

- Ще ти отрежа косата.

Тя уви кърпата около врата му и застана зад него. Марк отметна глава назад, за да проследи движенията й, докато тя улавяше косата му и прокарваше пръсти през нея. Коса, която би била къдрава, ако не беше толкова дълга и оплетена.

- Не мърдай. Това е височайша заповед.

Плъзна гребена през косата му и започна да я подкъсява, като внимаваше дължината да е еднаква. Освободена от прекомерния си обем, сребристорусата му грива се разпиля в очарователни къдрици като тези на Джулиън. Те се навиваха по тила му, сякаш искаха да са по-близо до него.

Кристина си спомни как докосва тъмната коса на Диего, гъста и дебела под пръстите й. Косата на Марк бе фина като царевична свила и се сипеше като искряща слама, уловила лъчите на магическата светлина.

- Разкажи ми за Двора на феите - помоли тя. - Чувала съм толкова истории. От майка ми, от чичо ми.

- Не го посещавахме често. - За миг гласът му прозвуча съвсем обикновено. - Гуин и Ловците не принадлежат към никой от Дворовете. Той страни от всички. Присъединявахме се към придворните и благородниците само когато имаше празненства. Ала те...

Мълчанието му се проточи толкова дълго, че Кристина започна да се чуди дали не бе заспал, или просто бе смъртно отегчен.

- Ако си бил на някое от тях, не можеш да го забравиш -продължи той най-сетне. - Просторни искрящи пещери или безлюдни горички в земи, пълни със светлините на блуждаещи огньове. На този свят все още има места, където никога не е стъпвал друг освен феите. Имаше танци, от които краката омаляват, и прекрасни момчета и момичета, и целувки, по-евтини от вино, ала виното бе сладко, а плодовете - още по-сладки. Когато се събудиш на сутринта, всичко си е отишло, но музиката все още отеква в главата ти.

- Мисля, че би ми се сторило ужасно плашещо. - Кристина застана пред него.

Той я погледна с интересните си разноцветни очи и тя усети как по ръката й пробягва тръпка, каквато никога не бе изпитвала, когато подстригваше Диего или брат си Хайме, или когото и да било от малките си братовчеди. Естествено, тогава тя беше на дванайсет години, изгаряща от желание да се похвали с онова, на което майка й я бе научила, така че навярно бе различно, когато си по-голям.

- Всичко е толкова бляскаво и красиво. Как би могъл един човек да се сравнява с него?

Марк изглеждаше изненадан.

- Ала ти би изглеждала очарователно в Двора на феите. Те биха ти направили корона със скъпоценни камъни и сандали за краката ти от листа и цветя. Щеше да блестиш и всички щяха да ти се дивят. Няма друго, на което елфите да се възхищават така, както на красотата на смъртните.

- Защото е преходна - каза Кристина.

- Така е - призна той. - Вярно е, че един ден ще посивееш, ще се съсухриш и ще се прегърбиш, възможно е от брадичката ти да пораснат косми. Да не говорим за проблема с брадавиците. Но - побърза да добави той, уловил сърдития й поглед - дотогава има още много, много време.