Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Тревожа се - рязко каза Малкълм. - Това не ми харесва. Некромантия, демонски езици, поредица необясними убийства. Да работим тайно от Клейва. Изглежда си направо опасно.

Потънал в мълчание, Джулиън се взираше в далечните хълмове. Ема бе тази, която отговори.

- Малкълм, миналата година отблъснахме орда от форнейски демони с пипала и без лица. Не се опитвай да ни сплашиш с това.

- Просто отбелязвам, че надушвам опасност. Нали се сещате, онова, което повечето хора гледат да избегнат.

- Не и ние - жизнерадостно заяви Ема. - Пипала, Малкълм. Никакви лица.

- Упорити сте - въздъхна Малкълм. - Поне ми обещайте, че ще ми се обадите, ако се нуждаете от мен или ако научите още нещо.

- Непременно - увери го Джулиън и Ема се зачуди дали вината, която изпитваше, задето криеха истината от Малкълм, бе заседнала като студена буца и в неговите гърди.

Вятърът, долитащ откъм океана, се беше усилил, вдигаше пръстта в градината и я завихряше във въздуха. Джулиън отметна косата от очите си. - Благодарни сме ти за помощта. Знаем, че можем да разчитаме на теб. - Той се отправи към стъпалата, отвеждащи до моста, който изникна, блещукайки, пред очите им.

Въпреки ярките лъчи на обедното слънце, които се отразяваха в океана, лицето на Малкълм беше мрачно.

- Недейте да разчитате твърде много на мен - каза той, толкова тихо, че Ема се зачуди дали бе очаквал тя да го чуе.

- Защо не? - Обърна се да го погледне, примигвайки срещу слънцето. Очите му имаха цвета на разцъфнали джакарандови дървета.

- Защото ще ви разочаровам. Всички го правят - отвърна Малкълм и се прибра в къщата.

Кристина седеше на пода пред стаята на Марк Блекторн.

Струваше й се, че от часове не беше чула нито звук. През открехнатата врата можеше да го види, свит на кълбо в ъгъла, като диво животно, хванато в плен.

У дома бе изучавала феите. Открай време беше запленена от историите за hadas, благородните воини на Дворовете, до лукавите duendes 15, които тормозеха и погаждаха номера на мунданите. Не беше присъствала на обявяването на Студения мир в Идрис, ала баща й бе там и от разказа му винаги я побиваха тръпки. Открай време си мечтаеше да се запознае с Марк и Хелън Блекторн, да им каже...

В коридора се появи Тиберий, понесъл картонен кашон. Близначката му вървеше до него, стиснала завивка, съшита от пъстроцветни парчета.

- Майка ми го направи за Марк, когато го оставиха при нас - обясни Ливи, уловила погледа на Кристина. - Помислих си, че може да го помни.

- Не можахме да влезем в килера, така че донесохме някои подаръци на Марк. За да знае, че искаме да бъде с нас -каза Тай, а погледът му обхождаше неспокойно коридора. -Може ли да влезем?

Кристина надникна в спалнята. Марк не помръдваше.

- Не виждам защо не. Само че се опитайте да бъдете тихи и да не го събудите.

Ливи влезе първа и сложи завивката върху леглото. Тай остави кашона на пода и се приближи до мястото, където лежеше Марк. Взе завивката, която Ливи бе донесла, коленичи до брат си и го зави неловко.

Марк се изправи рязко. Синьо-златните му очи се отвориха и той стисна Тай, който нададе уплашен остър вик, наподобяващ крясъка на морска птица. Движейки се с невероятна бързина, Марк го метна на пода. Ливи изпищя и изскочи от стаята, разминавайки се Кристина, която влетя вътре.

Марк се бе надвесил над Тиберий, притискайки го към пода с коляно.

- Кой си ти? - каза Марк. - Какво правеше?

- Аз съм брат ти! Аз съм Тиберий! - Тай се мяташе диво; слушалките му се изплъзнаха и тупнаха на пода. - Исках да те завия!

- Лъжец! - Марк дишаше тежко. - Брат ми Тай е малко момче. Той е дете, моят малък брат, моят...

Вратата зад Кристина се хлопна и Ливи връхлетя в стаята с развяна кестенява коса.

- Пусни го! - В ръката й имаше серафимска кама, която пече бе започнала да сияе. Говореше на Марк през стиснати зъби, сякаш изобщо не го познаваше. Сякаш само преди малко не му бе донесла пъстроцветно одеяло. - Ако нараниш Тиберий, ще те убия. Не ме е грижа, че си Марк, ще те убия.

Марк застина. Тай все още се гърчеше и извиваше, ала Марк изобщо не помръдваше. Много бавно той обърна глава към сестра си.

- Ливия?

Ливи ахна и захлипа. Джулиън обаче би се гордял с нея, помисли си Кристина - плачеше, без да помръдва, стиснала здраво оръжието в ръката си.

Тай се възползва от разсейването на Марк и го удари по рамото. Марк потръпна и се претъркули настрани, без да отвърне на удара му. Тай скочи на крака и се стрелна през стаята, за да отиде при сестра си; двамата застанаха рамо до рамо, взирайки се в брат си с широко отворени очи.