Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Какво мислиш за лей-линиите? - попита Ема изведнъж и веждите на Магнус подскочиха.

- Какво за тях? Лей-линиите усилват магиите, извършени върху тях.

- Има ли значение за каква магия става въпрос? Тъмна, елфическа, вашите магии?

Магнус се намръщи.

- Зависи. Необичайно е обаче да се използват за усилването на тъмни магии. Обикновено се употребяват за придвижването на сила. Нещо като система за доставка на магии...

- Я виж ти. - Малкълм се върна в стаята и отправи развеселен поглед на Ема. - Даяна потвърди историята ти. Направо съм слисан. - Погледът му се спря на Магнус. - Какво става?

В очите му припламна нещо, дали развеселеност, или нещо друго, Ема не бе сигурна. Понякога Малкълм приличаше на малко дете, приказвайки надълго и нашироко за влакчета, бисквити с вкус на скариди и филми за орли. Друг път изглеждаше не по-малко проницателен и съсредоточен от когото и да било.

Магнус изпъна ръце върху облегалката на дивана.

- Разговаряхме за лей-линиите. Тъкмо обяснявах, че усилват магиите, но само някои видове. Магиите, свързани с прехвърляне на енергия. Двамата с Катарина Лос не се ли натъкнахте на неприятности с лей-линиите, докато живеехте в Корнуол, Малкълм?

По лицето на Малкълм пробяга нещо недоловимо.

- Не си спомням точно. Магнус, стига си тормозил Ема и Джулиън - каза той и в гласа му като че ли се прокраднаха нотки на раздразнение. Професионална ревност, предположи Ема. - Това е по моята част. Ти си имаш твои собствени безнадеждни човеци в Ню Йорк.

- Един от тези безнадеждни човеци е бащата на детето ни - напомни му Магнус.

Не че Магнус някога бе забременявал, което определено би било страшно интересно, помисли си Ема. Двамата с Алек Лайтууд бяха осиновили магьосническо дете, на име Макс, с Поразително синя кожа.

- А останалите - добави Магнус - до един са спасили света поне веднъж.

Малкълм посочи Джулиън и Ема.

- Храня големи надежди за тези двамата.

Лицето на Магнус се разтегли в широка усмивка.

- Сигурен съм, че си прав. Както и да е, аз трябва да си върни. Чака ме дълго пътуване, а Алек не обича да закъснявам.

Последва суетнята на сбогуването. Магнус потупа Малкълм по ръката и прегърна първо Джулиън, а после и Ема. Рамото му я удари лекичко по челото, докато той навеждаше глава, за да прошепне нещо в ухото й. Ема го погледна изненадано, ала той я пусна и се отправи към вратата, като си свирукаше. Преди да стигне до нея, във въздуха се появиха познатото блещукане и миризмата на горена захар, които съпътстваха магията за отваряне на Портал, и Магнус изчезна.

- Разказахте ли му за разследването? - Малкълм изглеждаше разтревожен. - Той спомена лей-линии.

- Аз го попитах за тях - призна си Ема. - Но не му обясних защо се интересувам. Не споменах и за превода на символите.

Малкълм се приближи, за да погледне отново листовете.

- Предполагам, че няма да ми кажете кой разгада първия ред? „От огън до вода." Би било от полза, ако знаехме какво означава.

- Не можем да ти кажем - отвърна Джулиън. - Но не мисля, че и преводачът е знаел какво означава. Въпреки това можем да го използваме, нали? За да разшифроваме остатъка от магията или посланието, или каквото и да е?

- Вероятно, макар че не би било зле, ако знаех езика.

- Става дума за много древен език - предпазливо каза Ема. - По-древен от нефилимите.

Малкълм въздъхна.

- Не ми даваш кой знае какво. Добре, стар демонски език, много древен. Ще проверя в Спираловидния лабиринт.

- Внимавай какво ще им кажеш - предупреди го Джулиън. - Както вече споменахме, Клейвът не бива да научава за разследването ни.

- Което означава, че са замесени елфи. - По лицето на Малкълм пробяга следа от веселие при вида на ужасените им изражения. - Не се притеснявайте, няма да им кажа. Мразя Студения мир толкова, колкото и останалите долноземци.

Лицето на Джулиън си остана безизразно. Би могъл да направи кариера като професионален покерджия, помисли си Ема.

- Колко дълго мислиш, че ще ти отнеме? - попита той. -За да го преведеш?

- Дайте ми няколко дни.

Няколко дни. Ема се опита да прикрие разочарованието си.

- Съжалявам, че не мога да го направя по-бързо. - Малкълм наистина звучеше извинително. - Хайде, ще ви изпратя навън. Имам нужда от малко свеж въздух.

Слънцето се беше показало иззад облаците и обливаше в светлина градината на Малкълм. Поръбени със сребро, пустинните цветя потрепваха на вятъра, долитащ от каньоните. Един гущер изскочи иззад някакъв храст и се взря в тях. Ема му се изплези.