Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Ема открай време харесваше Магнус. Той като че ли носеше със себе си усещането за безкрайни възможности, където и да отидеше. Видът му бе съвсем същият като предишния път, когато го беше видяла, чак до сардоничната усмивка и пръстените с големи скъпоценни камъни по ръцете му.

- Ема, Джулиън. Радвам се да ви видя. Какво правите тук?

Ема стрелна Джулиън с поглед. Може и да харесваха Магнус, но по изражението на Джулиън (което той бързо прикри, придавайки си леко заинтересуван вид) тя разбра, че Джулс не е във възторг от присъствието му. И така, трябваше да разчитат на Малкълм да запази тайната им. Да включат още някого, особено някой, който бе член на Съвета...

- Какво правиш в Лос Анджелис? - нехайно попита Джулиън.

- От края на Тъмната война Клейвът проследява всички случаи на магии като онези, които използва Себастиан Моргенстърн - отвърна Магнус. - Енергия, почерпана от източници на зло, адски измерения и други такива, за извличане на сила и удължаване на живота. Несиомантеис, както го наричали древните гърци.

- Некромантия - преведе Ема.

Магнус кимна.

- С помощта на Спираловидния лабиринт и Мълчаливите братя (дори Закарая) - продължи той - създадохме карта, която показва къде се използват подобни магии. Попаднахме на следа тук, в Лос Анджелис, близо до пустинята, така че реших да се отбия и да видя дали Малкълм знае нещо.

- Беше некромант ренегат - обясни Малкълм. - Даяна ме увери, че се е погрижила.

- Господи, ненавиждам некромантите ренегати - каза Магнус. - Защо просто не спазват правилата?

- Може би защото най-важното правило е „никаква некромантия"? - предположи Ема и Магнус се ухили.

- Както и да е. За мен не беше никакъв проблем да се отбия тук на път за Буенос Айрес.

- Какво има в Буенос Айрес? - попита Джулиън.

- Алек е там - обясни Магнус. Двамата с Александър Лайтууд бяха гаджета от пет години. Можеха да се оженят благодарение на новите закони, позволяващи на ловците на сенки да се женят за долноземци (с изключение на елфи), но те не го бяха направили. Ема не знаеше защо. - Рутинна проверка на един култ, почитащ вампири, но се натъкнал на някакви неприятности.

- Нищо сериозно? - попита Джулиън. Той познаваше Алек Лайтууд по-отдавна, отколко Ема - между семействата Лайтууд и Блекторн съществуваше дългогодишно приятелство.

- Сложно, но не и сериозно - увери го Магнус в същия миг, и който Малкълм се оттласна от стената.

- Ще се обадя на Даяна. Ей сега се връщам - каза и изчезна по коридора.

- Е. - Магнус се настани на дивана, на мястото, което Малкълм бе освободил преди малко. - Какво ви води при върховния магьосник на Града на ангелите?

Ема се спогледа разтревожено с Джулиън, ала освен да се метне през масичката и да цапардоса Магнус по главата (което не беше препоръчително по ред причини), не се сещаше какво би могла да направи.

- Нещо, което не можете да ми кажете, доколкото разбирам. - Магнус сплете пръсти под брадичката си. - За убийствата? - И виждайки учудените им изражения, добави: - Имам приятели в Сколоманса. Катарина Лос например. Интересувам се от всичко, свързано с незаконни магии или елфите. Малкълм помага ли ви?

Джулиън поклати глава почти незабележимо.

- Някои от телата са били на елфи - каза Ема. - Не би трябвало да се намесваме. Студеният мир...

- Студеният мир заслужава само презрение - заяви Магнус и този път в гласа му нямаше никакво веселие. - Да накажат цяла раса заради действията на малка част от тях. Да ги лишат от права. Да изпратят сестра ти в изгнание - добави той, поглеждайки Джулиън. - Говорих с нея. Тя помогна за създаването на картата, която ви споменах. Всяка толкова глобална магия засяга и магическите бариери. Колко често се чуваш с нея?

- Всяка седмица - отвърна Джулс.

- Каза, че всеки път я уверяваш, че всичко е наред. Според мен се притеснява, че не й казваш истината.

Джулиън не отговори. Вярно бе, че се чува с Хелън всяка седмица - те всички разговаряха с нея, редувайки се на слушалката или на компютъра. Вярно бе също така, че никога не й бе казвал друго, освен че всичко е наред, че всички са добре, че няма за какво да се безпокои.

- Спомням си сватбата й - продължи Магнус и погледът му се смекчи. - Колко малки бяхте и двамата. Макар че това не бе последната сватба, на която ви видях, нали?

Ема и Джулиън се спогледаха объркано.

- Почти съм сигурен, че беше - каза Джулиън. - Коя друга сватба би могла да бъде?

- Хм - отвърна Магнус. - Възможно е паметта да започва да ми изневерява на стари години. - Ала всъщност изобщо не звучеше така, сякаш го смята за вероятно. Облегна се назад и протегна дългите си крака под масичката. - Що се отнася до Хелън, сигурен съм, че е просто загрижеността на по-голяма сестра. Алек също се тревожи за Изабел, независимо дали е с основание, или не.