Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Ти си този, който го замрази. - Джулиън седна на облегалката на дивана; Ема се настани на възглавниците до него, вдигна крака върху малката масичка и размърда палци в сандалите си.

Малкълм примига.

- Как иначе да разговарям с вас, без да ни чуят?

- Би могъл да ни помолиш да изчакаме, докато приключиш със срещата си - отвърна Джулиън. - Това едва ли би изложило на особена опасност чийто и да било живот.

- Вие сте ловци на сенки. Винаги съществува вероятност да е въпрос на живот и смърт. - Думите на Малкълм не бяха лишени от основание. - Освен това не съм сигурен, че искам работата. Те са филмови продуценти и искат да направя заклинание, което да гарантира успеха на най-новия им проект. Само че той ми се струва ужасен. - Магьосникът хвърли унил поглед към афиша до себе си: няколко птици, летящи към зрителя, и надпис ОРЛОВА ЕКСПЛОЗИЯ ТРИ: ЩЕ ХВЪРЧАТ ПЕРА.

- В този филм наистина ли се случва нещо, което вече да не е станало в „Орлова експлозия 1" и „Орлова експлозия 2"? - полюбопитства Джулиън.

- Още орли.

- Какво значение има, че е ужасен? Пълно е с успешни ужасни филми - изтъкна Ема, която знаеше за филмите повече, отколкото й се щеше. Повечето ловци на сенки слабо се интересуваха от мунданската култура, ала беше невъзможно да живееш в Лос Анджелис и да си останеш в неведение.

- Означава, че има нужда от по-силна магия. Повече работа за мен. Но пък заплащането е добро. А напоследък обмислям да инсталирам влакче в къщата. Може да ми докарва бисквити с вкус на скариди от кухнята.

- Влакче? - повтори Джулиън. - За колко голямо влакче говорим?

- Малко. Средно голямо. Ей толкова. - Малкълм показа ниско над пода. - Ще прави пуф-паф... - Той щракна с пръсти за по-голям ефект и филмовите продуценти се събудиха. -Опа. Нямах намерение да го направя.

- Господин Фейд - обади се по-възрастният от двамата. -Ще помислите ли над предложението ни?

Малкълм хвърли унил поглед към афиша.

- Ще ви се обадя.

Продуцентите се обърнаха да си вървят и по-младият подскочи, виждайки Ема и Джулиън. Не че Ема можеше да го вини. От негова гледна точка тя и Джулиън сякаш бяха изникнали отдън земя.

- Извинявам се, господа - каза Малкълм. - Това са племенниците ми. Семейно гостуване, нали разбирате.

Мунданите преместиха погледи към Джулиън и Ема и обратно към него, очевидно чудейки се как човек, който изглежда на около двайсет и седем години, може да има племенници тийнейджъри, а после по-възрастният сви рамене.

- Приятно изкарване на плажа - каза той и двамата си тръгнаха сред полъх на скъп одеколон и потракване на куфарчета.

Малкълм се изправи, накуцвайки съвсем леко (той имаше особена походка; Ема се чудеше дали някога не бе получил нараняване, от което така и не се бе излекувал напълно).

- С Артър всичко наред ли е?

Ема усети как до нея Джулиън се напрегна; беше почти незабележимо, но тя го долови.

- Всички сме добре, благодаря.

Виолетовите очи на Малкълм, които издаваха магьосническата му природа, потъмняха за миг, преди отново да се прояснят, като небе, по което за миг бяха пробягали облаци. Изражението му, докато се приближаваше нехайно до бара, който заемаше една от стените, за да си налее чаша с някакво прозрачно питие, бе приветливо.

- Тогава с какво мога да ви бъда полезен?

Ема се премести на дивана. Преди да дойдат, бяха направили копия на документите, получени от елфите, и сега тя ги постави върху малката масичка.

- Спомняш ли си за какво говорихме снощи...

Малкълм остави чашата си настрани и взе листовете.

- Пак този демонски език. Онзи, с който е било покрито тялото, което си открила в уличката, както и телата на родителите ти... - Той млъкна и подсвирна през зъби. - Я виж ти. - Той заби пръст в страницата. - Някой е превел първия ред. „От огън до вода."

- Това е голям напредък, нали? - попита Ема.

Малкълм обърна белокосата си глава срещу нея.

- Може би, но аз не мога да имам нищо общо с това. Не и ако го пазите в тайна от Даяна и Артър. Не мога да се замесвам в подобно нещо.

- Даяна е съгласна - увери го Ема. Малкълм я изгледа недоверчиво. - Наистина. Обади й се и я попитай...

Тя млъкна, защото в този миг в стаята с нехайна стъпка се появи висок мъж. Напъхал ръце в джобовете си, той изглеждаше на двайсетина години, имаше щръкнала черна коса и котешки очи. Носеше бял костюм, който контрастираше с мургавата му кожа.

- Магнус! - възкликна Ема и скочи на крака.

Магнус Бейн беше върховният магьосник на Бруклин и освен това беше представителят на магьосниците в Съвета на нефилимите. Той вероятно бе най-прочутият магьосник в света, макар че човек никога не би си го помислил; изглеждаше съвсем млад и бе много мил и приятелски настроен към Ема и семейство Блекторн още от деня, в който ги бе срещнал за първи път през Тъмната война.