Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Тай изглеждаше облекчен, че са му дали точни инструкции. Двамата с Ливи се отправиха към долния етаж, като си приказваха тихичко.

Джулиън ги проследи с поглед и изпусна дъха си на пресекулки - смесица от напрежение и облекчение.

- Благодаря ти, че им намери какво да правят.

Ема се пресегна и стисна ръката на Кристина. Изпитваше странно чувство на гордост, сякаш й се искаше да посочи Кристина и да заяви; Виждаш ли, моята приятелка знае точно как да постъпи!

- Откъде всъщност знаеш точно как да постъпиш? - попита тя на глас и Кристина примига.

- Забрави ли, че именно това е моята област. Елфите и последиците от Студения мир. Естествено, че са ви го върнали при определени условия, това е част от тяхната жестокост. Той се нуждае от време, за да се възстанови, отново да разпознае този свят и живота си. Вместо това те го хвърлят обратно в него, сякаш е съвсем лесно отново да стане ловец на сенки.

Джулиън се облегна на стената. Дори през полуспуснатите му клепачи Ема съвсем ясно виждаше тъмния огън в очите му.

- Ранили са го - каза той. - Защо?

- За да направиш точно това, което направи - отвърна Ема. - Да извадиш стили.

Джулиън изруга, рязко и отсечено.

- За да видя какво са му причинили и как ме мрази?

- Не те мрази - каза Кристина. - Мрази себе си. Мрази това, че е нефилим, защото те несъмнено са го научили така. Те са древна раса и това е тяхната представа за правосъдие.

- Как е Марк? - Даяна се появи на стълбите и забърза към тях, а полата й шумолеше около глезените. - Има ли някой при него?

Докато Джулиън й разказваше какво се бе случило, тя го слушаше безмълвно, препасвайки колана с оръжията си. Беше обула ботуши, косата й беше прибрана. През едното й рамо бе препасана кожена чанта.

- Да се надяваме, че ще успее да поспи - каза, когато Джулиън свърши. - Кийрън спомена, че са пътували два дни през земите на феите, без да спят, така че сигурно е изтощен.

- Кийрън? - повтори Ема. - Странно е да наричаш един дворянин с малкото му име. Той е дворянин, нали?

Даяна кимна.

- Кийрън е елфически принц; не ми го каза, но то е очевидно. Ярлат е от Двора на тъмните феи, не принц, но някакъв дворянин. То си личи.

Джулиън погледна към стаята на брат си.

- Трябва да отида при него...

- Не - заяви Даяна. - Двамата с Ема ще посетите Малкълм Фейд. - Тя бръкна в чантата си и извади елфическите документи, които Кийрън й беше дал по-рано. Отблизо, Ема видя, че са два пергамента, тънки като лучени люспи, а мастилото сякаш бе гравирано върху тях. - Занесете му ги. Нека видим какво ще научи той от тях.

- Сега? - попита Ема. - Но...

- Сега - отсече Даяна. - Елфите ви дадоха - ни дадоха -три седмици. Три седмици с Марк, през които да намерим отговор на загадката. След това ще си го вземат обратно.

- Три седмици? - повтори Джулиън. - Това изобщо не е достатъчно.

- И аз мога да отида с тях - предложи Кристина.

- Не, нуждая се от теб тук - отвърна Даяна. - Някой трябва да бди над Марк и няма как да е едно от децата. Аз също не мога - трябва да изляза.

- Къде? - попита Ема.

Ала Даяна поклати глава, издигайки около себе си непробиваемата стена, с която Ема неведнъж се бе сблъсквала.

- Важно е - бе всичко, което каза. - Ще трябва да ми имаш доверие, Ема.

- Винаги ти имам доверие - промълви Ема.

Джулиън не каза нищо. Ема подозираше, че отчуждеността на Даяна го безпокои дори повече, отколкото нея, ала той никога не го показваше.

- Ала това променя нещата - каза Ема, мъчейки се да скрие чувството в гласа си, искрицата надежда, дори триумф, който знаеше, че не бива да изпитва. - Заради Марк. Заради Марк ще ни позволиш да се опитаме да открием кой стои зад убийствата.

- Да. - За първи път, откакто се бе появила в коридора, Даяна погледна Ема право в очите. - Сигурно си доволна. Получи точно каквото искаше. Сега нямаме друг избор. Трябва да разследваме убийството и сме принудени да го направим без знанието на Клейва.

- Вината не е моя - възпротиви се Ема.

- Никоя ситуация, в която си оставен без избор, не може да бъде добра, Ема. Както и сама ще се убедиш с времето. Надявам се само дотогава да не е твърде късно. Може би си мислиш, че случилото се е нещо хубаво, но мога да те уверя, че съвсем не е така. - Даяна се извърна от Ема и насочи вниманието си към Джулиън. - Както отлично знаеш, Джулиън, това разследване е незаконно. Студеният мир ни забранява всякакво сътрудничество с елфите и със сигурност ни забранява да работим за тях, независимо какво ни се предлага в замяна. Най-добре за нас ще бъде да открием истината колкото се може по-бързо и по-чисто, така че Клейвът да няма възможност да научи какво правим.