Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Ема извади стилито от колана си и го метна. Не каза нищо, но и нямаше нужда - ръката на Джулиън се вдигна и го улови във въздуха. Наведе се, за да допре върха му до кожата на Марк, да започне целителна руна... и Марк изпищя.

Очите му се отвориха, ярки и обезумели, и той размаха мръсните си окървавени ръце, избивайки стилито от пръстите на Джулиън.

- Махни го - изръмжа, мъчейки се да седне. - Махни го, махни това нещо от мен!

- Марк...

Джулиън посегна към брат си, ала Марк го отблъсна. Може и да беше слаб, но беше силен; Джулиън залитна и Ема го почувства като болка, лумнала в главата й. Хвърли се напред и застана между двамата братя.

Канеше се да се развика на Марк, да му изкрещи да престане, когато зърна лицето му. Очите му бяха разширени и побелели от страх, ръката му се притискаше до гърдите -там имаше нещо, което проблясваше на края на някаква връвчица, опасваща гърлото му. А после той се хвърли от леглото, конвулсии разтърсиха тялото му, ръцете и краката му дращеха по дървения под.

- Дръпнете се - нареди Джулиън на братята и сестрите си; без да крещи, ала бързо и властно. Те отскочиха назад и се разпръснаха. Ема зърна нещастното личице на Тави, докато Дру го вдигаше на ръце и го изнасяше от стаята.

Марк се бе свил в ъгъла на стаята и се бе вкаменил там, долепил гръб до стената и обвил ръце около коленете си. Джулиън направи крачка към него, а после спря; стилито висеше безпомощно в ръката му.

- Не ме докосвай с това. - Гласът на Марк (а това наистина бе неговият глас, онзи, който помнеха) бе хладен и овладян - в рязък контраст с външния му вид като на опърпано плашило. Яростният му поглед ги спря.

- Какво му има? - прошепна Ливи.

- Заради стилито е - меко отвърна Джулиън.

- Но защо? - попита Ема. - Как е възможно един ловец на сенки да се страхува от стили?

- Наричаш ме уплашен? - каза Марк. - Обиди ме отново и кръвта ти ще бъде пролята, момиче.

- Марк, това е Ема - каза Джулиън. - Ема Карстерс.

Марк се притисна още по-плътно в стената.

- Лъжи. Лъжи и сънища.

- Аз съм Джулиън - не се отказваше Джулс. - Брат ти Джулиън. А това е Тиберий.

- Моят брат Тиберий е още дете! - изкрещя Марк, внезапно обезумял от гняв, а пръстите му задраскаха по стената зад него. - Той е малко момче!

Думите му бяха последвани от ужасено мълчание.

- Не съм - наруши го най-сетне Тай. Ръцете му трепкаха до тялото му, бледи пеперуди в мътната светлина. - Не съм дете.

Марк не отговори. Затвори очи и изпод клепачите му се процедиха сълзи, стекоха се по бузите му, смесиха се с мръсотията по лицето му.

- Достатъчно. - За всеобща изненада, тази, която се бе обадила, беше Кристина. Изглеждаше притеснена, когато всички се обърнаха, за да я погледнат, но не отстъпи, вирнала брадичка и изпънала гръб. - Не виждате ли, че това е мъчение за него? Защо не излезем в коридора...

- Вие вървете - каза Джулиън, без да откъсва очи от Марк. - Аз ще остана тук.

Кристина поклати глава.

- Не. - В гласа й имаше извинителни нотки, ала въпреки това бе твърд. - Всички.

А когато Джулиън се поколеба, добави:

- Моля те.

Прекоси стаята и отвори вратата. Пред изумения поглед на Ема, един по един семейство Блекторн излязоха от спалнята. След миг всички вече бяха в коридора, а Кристина затваряше вратата зад себе си.

- Не съм сигурен - заяви Джулиън в мига, в който вратата се захлопна. - Да го оставим сам вътре...

- Това е неговата стая - отвърна Кристина. Ема я зяпна слисано. Как можеше да бъде толкова спокойна?

- Само че той не го помни - обади се Ливи; изглеждаше възбудена. - Не си спомня... нищо.

- Спомня си - каза Ема и сложи ръка на рамото й. - Просто всичко, което си спомня, се е променило.

- Но ние не сме. - Ливи изглеждаше толкова нещастна, че Ема я притегли към себе си и я целуна по върха на главата, което не беше никак лесно, при положение че Ливи бе само с няколко сантиметра по-ниска от нея.

- О, променили сте се - отвърна тя. - Всички сме се променили. Марк също.

Тай изглеждаше неспокоен.

- Но стаята е прашна. И нещата му ги няма. Той ще си помисли, че сме го забравили, че не ни е грижа.

Джулиън потръпна.

- Запазих нещата му. Прибрах ги в един от килерите на приземния етаж.

- Много добре. - Кристина плесна с ръце. - Той ще има нужда от тях. Както и от други неща. Дрехи, които да заменят онези, с които е облечен сега. Всичко негово, което сте запазили. Всичко, което ще му се стори познато. Снимки или неща, които би могъл да си спомни.

- Ние ще се погрижим - каза Ливи. - Тай и аз.