Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Достатъчно - отсече Даяна. - Аз ще ви изведа от светилището. Ала първо дайте превода.

И тя протегна тънката си мургава ръка.

Кийрън й подаде почти прозрачните листове с лукаво изражение и Даяна ги погледна.

- Какво означава първия ред? - не можа да се сдържи Ема.

Даяна се намръщи.

- От огън до вода - отвърна тя. - Какво значи това?

Ярлат я изгледа хладно и се приближи до нея.

- Именно това ще трябва да откриете.

„От огън до вода". Ема си помисли за телата на родителите си, удавени, а после превърнали се в пепел. За тялото, което бе намерила в уличката, изгорено, а после напоено с морска вода. Погледна към Джулиън, чудейки се дали и неговите мисли бяха поели по същата пътека, но не... Той се взираше в брат си, без да помръдва, сякаш бе замръзнал на мястото си.

Ръцете я сърбяха да се добере до листовете, ала те бяха сгънати и прибрани в джоба на Даяна, която бе повела двамата елфи към изхода на светилището.

- Давате си сметка, че ще се заемем с това разследване без знанието на Клейва - тъкмо казваше тя на Ярлат, който крачеше до нея. Кийрън вървеше намръщено зад тях.

- Даваме си сметка, че се страхувате от властта си, да - отвърна Ярлат. - Ние също се страхуваме от тях, архитектите на Студения мир.

Даяна не се хвана на въдицата му.

- Ако се наложи да се свържете с нас по време на разследването, ще трябва да го направите изключително внимателно.

- Ще идваме единствено в светилището, а вие може да оставяте съобщения за нас в него - каза Кийрън. - Ако научим, че сте споменали за споразумението ни на когото и да било извън тези стени, особено на някой, който не е нефилим, никак няма да се зарадваме. Марк също има заповед от Лова да пази тайна. Ще откриете, че няма да я наруши.

Слънчева светлина нахлу в светилището, когато Даяна отвори вратата и Ема усети как я жегва благодарност към нейната учителка, докато тя прекрачваше навън заедно с двамата елфи. Благодарност, задето бе помогнала на Артър... както и че бе спестила на Джулиън още от усилието да се преструва, че е добре.

Защото Джулс гледаше брат си... най-сетне можеше наистина да го гледа, без никой да стане свидетел, нито да осъди слабостта му. Без никой, който в последния момент отново да му го отнеме.

Марк бавно повдигна глава. Беше сух като вейка, много по-слаб и ъгловат, отколкото Ема си го спомняше. Като че ли не беше остарял толкова, колкото се бе изострил, сякаш костите на брадичката, бузите, челюстта му бяха изтънени с фини инструменти. Беше изпит, но изящен, каквито бяха елфите.

- Марк - прошепна Джулиън и Ема си спомни кошмарите, заради които Джулс в продължение на години се събуждаше, викайки брат си, викайки Марк, колко безнадеждно бе звучал, колко изгубен. Беше пребледнял, ала очите му грееха, сякаш виждаше чудо. И то наистина бе нещо като чудо, каза си Ема. Феите не връщаха онова, което бяха отнели.

Или поне не го връщаха непроменено.

Внезапно по вените й пробяга студ, но тя не издаде нито звук. Не помръдна, когато Джулиън направи крачка към брат си, а после още една и промълви на пресекулки:

- Марк - прошепна той. - Марк, аз съм.

Марк го погледна право в лицето. Имаше нещо в разноцветните му очи; когато Ема го бе видяла за последен път, и двете му очи бяха сини, и това раздвояване като че ли издаваше нещо прекършено в него, като пукнатина, плъзнала по емайла на керамично изделие. Той гледаше Джулиън, попиваше с очи ръста му, широките му рамене и слабото тяло, разчорлената кестенява коса, очите на семейство Блекторн и най-сетне проговори.

Гласът му беше хрипкав, сякаш не го беше използвал дни наред.

- Татко? - каза, а после, докато Джулиън си поемаше сепнато дъх, очите му се извъртяха и той рухна в безсъзнание на пода.

14

Характерен декоративен елемент в Античността във формата на стилизирани извити листа. - Б. пр.

Спалнята на Марк тънеше в прах.

Бяха я оставили недокосната в продължение на години, след като той изчезна, докато най-сетне в деня на осемнайсетия му рожден ден Джулиън бе отворил широко вратата и бе разчистил стаята в пристъп на необуздан порив. Дрехите, играчките, игрите на Марк до една бяха прибрани. Стаята беше изпразнена - пусто помещение, чакащо да бъде подредено отново.

Ема ходеше напред-назад, дърпаше прашни завеси и отваряше прозорци, за да вкара слънчева светлина, докато Джулиън, който бе качил брат си по стълбите, го сложи на леглото.

Чаршафите бяха опънати, върху завивката имаше тънък слой прах. Малко облаче се вдигна, когато Джулиън сложи брат си да легне; Марк се закашля, но не помръдна.