Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Какво сте направили с него? - Очите на Джулиън пламнаха. - Какво сте направили с брат ми?

- Марк принадлежи на Дивия лов - заяви Ярлат. - Ако решим да го пуснем при вас, то ще стане съгласно нашите условия.

Артър, който отново се бе отпуснал в стола си, примигваше като бухал и местеше поглед между Марк и елфите. Лицето му си бе възвърнало сивкавия цвят.

- Мъртвите възкръсват, а изгубените се завръщат - каза той. - Трябва да развеем сини знамена от върха на кулите.

По лицето на Кийрън се изписа студено недоумение.

- Какви ги говори?

Джулиън погледна първо Артър, а после Марк и накрая двамата елфи.

- В шок е. Здравето му е крехко, така е от войната насам.

- Това е откъс от едно нефилимско стихотворение - обясни Ема. - Учудвам се, че не го знаете.

- В поезията се съдържа много истина. - В гласа на Ярлат имаше развеселени нотки, ала това бе горчиво веселие. Ема се зачуди дали се смее на тях, или на себе си.

Джулиън се взираше в Марк, а по лицето му се четяха неподправено изумление и копнеж.

- Марк?

Марк извърна очи.

Джулиън изглеждаше така, сякаш бе пронизан от елфически стрелички, вероломните стрели на феите, които се забиваха под кожата и освобождаваха смъртоносна отрова. Всеки помен от гняв, който Ема изпитваше към него заради предишната нощ, се изпари. Изражението му бе като нож, пронизал сърцето й.

- Марк - повтори той, а после понижи глас почти до шепот: - Защо? Защо не бива да разговаря с мен?

- Гуин му е забранил да говори, докато не се споразумеем. - Кийрън погледна към Марк и по лицето му пробяга нещо студено. Омраза? Завист? Дали презираше Марк, задето бе наполовина човек? Дали останалите изпитваха същото? Бяха ли давали израз на омразата си през всички тези години, докато Марк бе оставен на тяхната милост?

Ема усещаше какви огромни усилия полага Джулиън, за да не отиде при брат си. Ето защо проговори вместо него:

- Значи, Марк е скритият ви коз.

По лицето на Кийрън пробяга ярост, неочаквана и слисваща.

- Защо непрекъснато повтаряте очевидното? Защо всички хора го правят? Глупаво момиче...

Джулиън се промени; вниманието му се откъсна от Марк, гърбът му се изпъна, гласът му стана суров. Звучеше спокойно, ала Ема, която го познаваше толкова добре, съвсем ясно усети колко леден бе тонът му.

- Ема е моят парабатай. Ако още веднъж се обърнеш към нея по този начин, подът на светилището ще бъде оплискан с кръв и изобщо не ме е грижа дали ще ме осъдят на смърт за това.

Красивите нечовешки очи на Кийрън припламнаха.

- Вие, нефилими, сте истински верни на партньорите, които сте си избрали, не мога да ви го отрека. - Той махна пренебрежително с ръка. - Да, предполагам, че Марк е скритият ни коз, както ти се изрази, но не забравяйте, че нефилимите са виновни за това, че изобщо се нуждаем от такъв. Имаше време, когато ловците на сенки биха разследвали убийството на наши събратя, защото дългът им на защитници е по-силен от омразата им.

- Имаше време, когато елфите биха ни върнали един от нас, без да искат нищо в замяна - отвърна Артър. - Болката от загубата наранява и двете страни, също както и загубата на доверие.

- Е, ще ви се наложи да ни повярвате - каза Кийрън. - Защото нямате на кого другиго. Или греша?

Възцари се дълго мълчание. Погледът на Джулиън отново се отправи към брат му и в този миг Ема изпита огромна омраза към елфите, защото, държейки Марк в ръцете си, те държаха и човешкото ранимо сърце на Джулиън.

- Значи, искате да открием кой е отговорен за пролятата кръв - каза той. - Да спрем убийствата на елфи и хора. И в замяна, ако успеем, ще ни върнете Марк?

- Дворът е готов да прояви много по-голяма щедрост -отвърна Кийрън. - Ще ви върнем Марк още сега. Той ще ви помогне в разследването. А когато то приключи, той сам ще реши дали да остане с вас, или да се върне в Лова.

- Ще избере нас - заяви Джулиън. - Ние сме неговото семейство.

Очите на Кийрън грееха.

- Аз не бих бил толкова сигурен, млади ловецо на сенки. Членовете на Лова са верни на Лова.

- Той не е един от Лова - възрази Ема. - Той е Блекторн.

- Майка му, лейди Нериса, бе една от нас - заяви Кийрън. - А той язди заедно с нас, събира мъртвите заедно с нас, овладя елфическия лък. Той е великолепен елфически воин, но не е като вас. Няма да се бие като вас. Той не е нефилим.

- Само че той е нефилим - каза Джулиън. - Нефилимската кръв е силна. Кожата му може да издържи Знаците ни. Познавате закона.

Вместо да му отговори, Кийрън впи поглед в Артър.