Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Несъзнателно Ема се приведе напред, опитвайки се да види по-добре.

- Какво е това? Магически фотографии?

- Спомени, запазени с помощта на магия - обясни Ярлат.

- Илюзии - каза Джулиън. - Илюзиите могат да лъжат.

Ярлат завъртя ръка, образите се промениха и ето че Ема се взираше в мъжа, когото бе намерила преди три дни. Образът бе съвършено точен, чак до разкривеното от ужас лице.

- Това лъжа ли е?

Ема се взря в Ярлат.

- Видял си го. Открил си го преди мен. Аз се чудех.

Ярлат затвори длан и искрящите прашинки слюда се посипаха по пода като дъждовни капки. Илюзията се изпари.

- Да. Вече беше мъртъв. С нищо не можех да му помогна. Оставих го, за да го намериш ти.

Ема не отговори. От видяното бе очевидно, че Ярлат казва истината.

А и елфите не можеха да лъжат.

- Знаем, че са били убити и ловци на сенки - обади се Кийрън.

- Ловците на сенки често биват убивани - заяви чичо Артър. - Няма безопасно място.

- Не е така - възрази Кийрън. - Където има защитници, има защита.

- Родителите ми - намеси се Ема, без да обръща внимание на Джулиън, който клатеше глава насреща й, сякаш за да я предупреди: Не им казвай, не споделяй, не им давай нищо. Знаеше, че вероятно е прав - в природата на елфите бе да вземат тайните ти и да ги използват против теб. Но ако съществуваше дори най-малката възможност да знаят нещо... - Преди пет години телата им бяха намерени, покрити със същите символи. Когато ловците на сенки се опитали да ги преместят, те се превърнали в пепел. Знаем за символите единствено защото нефилимите първо направили снимки.

Кийрън я погледна с искрящи очи. Нито едно от тях не приличаше на човешко. Черното бе прекалено тъмно, сребристото - прекалено металическо. И все пак ефектът от тях бе поразяващ, нечовешки красив.

- Знаем за родителите ти - отвърна той. - Знаем за смъртта им. Знаем и за демонския език, с който са били изписани телата им.

- Осакатени - поправи го Ема с пресекващ дъх и почувства погледа на Джулиън, напомняне, че той е тук, нейната безмълвна опора. - Обезобразени. Не изписани.

Изражението на Кийрън изобщо не се промени.

- Знаем също така, че години наред безуспешно се опитвате да преведете или разберете символите. Ние можем да ви помогнем.

- Какво точно се опитваш да кажеш? - намеси се Джулиън. Очите му гледаха предпазливо; цялото му тяло беше нащрек. Напрежението в стойката му възпря Ема да не излее порой от въпроси.

- Учените в Двора на тъмните феи изследваха символите - отвърна Ярлат. - Приличат на език от древността на расата ни. Време много преди човешката памет. Преди нефилимите.

- Време, когато елфите са били по-тясно свързани с демонския си произход - хрипливо се обади Артър.

Устните на Кийрън се изкривиха, сякаш Артър бе казал нещо отблъскващо.

- Учените ни започнаха да ги превеждат. - Той извади няколко тънки като пергамент листове от плаща си и Ема зърна върху тях символите, които познаваше така добре. Под тях имаше още думи, написани с изящен почерк.

Сърцето задумка в гърдите й.

- Успяха да преведат първия ред - продължи Кийрън. -Изглежда, че може би е част от заклинание. И тук нашето знание се изчерпва. Елфите не се занимават със заклинания, това е запазена територия на магьосниците...

- Превели сте първия ред? - възкликна Ема. - Какво означава?

- Ще ви кажем - отвърна Ярлат - и ще ви дадем всичко, което учените ни са открили дотук, ако приемете нашите условия.

Джулиън ги изгледа с подозрение.

- Защо сте превели само първия ред? Защо не целия текст?

- Едва-що учените бяха разкрили смисъла на първия ред, когато кралят им забрани да продължат - обясни Кийрън. -Магията, съдържаща се в този текст, е черна, с демонски произход. Кралят не искаше тя да бъде пробудена в земите ни.

- Сам би могъл да продължиш работата - каза Ема.

- На всички елфи им е забранено да се докосват до тези думи - сопна се Ярлат. - Ала това не означава, че нашето участие свършва дотук. Вярваме, че веднъж разтълкувани, тези символи, могат да ви помогнат да откриете убиеца.

И искате ние да преведем остатъка? - попита Джулиън. - Използвайки първия ред като ключ?

- Нещо повече от това - отвърна Ярлат. - Преводът е само първата стъпка. Той ще ви отведе до убиеца. След като го разкриете, ще го предадете на краля на елфите, за да бъде съден за убийството на елфите и да получи справедливо наказание.

- Искате да разследваме вместо вас? - сопна се Джулиън. - Ние сме ловци на сенки. Спазваме Студения мир, също като вас. Забранено ни е да помагаме на вашата раса, забранено ни е дори да ви приемаме тук. Знаете какъв риск бихме поели, ако се съгласим. Как смеете да ни молите?