Касандра Клеър - Лейди Полунощ

До него стоеше Джулиън с разрошена кестенява коса. Ема потърси следа от гняв върху лицето му, ала не откри такава. Всъщност Джулиън изглеждаше така, сякаш бе пробягал маратон и с усилие се удържаше да не припадне от умора и облекчение.

- Приемете извиненията ми за държанието на моята повереница - заяви Артър и влезе в стаята с широка крачка. - Макар препирните в светилището да не са забранени, те са в разрез с духа на това място. - Той се отпусна върху внушителния каменен стол под полилея. - Аз съм Артър Блекторн, а това е племенникът ми Джулиън Блекторн. -Джулиън, който се бе приближил до стола на чичо си, кимна, докато Кийрън и Ярлат се представяха. - А сега, моля, кажете ни защо сте дошли.

Двамата елфи се спогледаха.

- Наистина ли? - попита Кийрън. - Нито дума за Студения мир и как това посещение е в разрез с вашите закони?

- Чичо ми не отговаря за прилагането на Студения мир -заяви Джулиън. - И не това искаме да обсъдим. Правилата са ви така добре известни, както и на нас. Ако сте решили да ги нарушите, трябва да имате наистина сериозна причина. Ако не желаете да я споделите, чичо ми ще трябва да ви помоли да си вървите.

Кийрън придоби дръзко изражение.

- Много добре. Тук сме, за да помолим за услуга.

- Услуга? - повтори Ема слисано.

Условията на Студения мир бяха съвършено ясни - ловците на сенки не биваше да оказват помощ на никой от елфическите Дворове. Представителите на двата Двора не се бяха появили за подписването на нефилимския договор, бяха го отхвърлили и това бе тяхното наказание.

- Навярно сте се объркали - студено каза Артър. - Може би сте чули за племенника и племенницата ми; вероятно си мислите, че тъй като във вените на нашите родственици Марк и Хелън тече елфическа кръв, тук ще бъдете изслушани по-благосклонно, отколкото в някой друг Институт. Ала племенницата ми бе прокудена заради Студения мир, а племенникът ми ни беше отнет.

Устните на Кийрън се извиха в ъгълчетата.

- Изгнанието на племенницата ти бе постановено от нефилимите, не от елфите - заяви той. - Що се отнася до племенника ти...

Артър си пое накъсано дъх. Ръцете му стискаха облегалките на стола.

- Предателството на кралицата на елфите не остави друг избор на консула, а воини на тъмните феи се биха рамо до рамо с тези на кралицата. Ръцете на всички елфи са изцапани с кръв. Тук никой не е благосклонно настроен към елфите.

- Не Студеният мир ни отне Марк - обади се Джулиън с пламнали бузи. - Вие го направихте. Дивият лов. По очите ти виждам, че яздиш заедно с Гуин, не се опитвай да го отречеш.

Устните на Кийрън се изкривиха в насмешлива усмивчица.

- 0, и през ум не ми минава да го отричам.

Ема се зачуди дали някой друг освен нея чу как Джулиън си пое рязко дъх.

- Значи, познаваш брат ми.

Усмивчицата все така не слизаше от лицето на Кийрън.

- Естествено, че го познавам.

Джулиън изглеждаше така, сякаш едва се удържа.

- Какво знаеш за Марк?

- Защо се преструвате на изненадани? - намеси се Ярлат. - Това е глупаво. Нали споменахме Марк в писмото, което ви изпратихме.

Ема видя изражението, пробягало по лицето на Джулиън, изумлението, припламнало за миг върху него. Тя направи крачка напред, за да не трябва той да зададе въпроса.

- Какво писмо?

- Беше написано върху листо - отвърна Артър. - Листо, което се разпадна. - Беше започнал да се поти; извади кърпичка от джоба на сакото си и попи челото си. - Върху него имаше думи за убийства. За Марк. Не повярвах, че е истинско. Бях...

Джулиън пристъпи напред, закривайки отчасти чичо си от поглед.

- Убийства?

Кийрън го погледна и разноцветните му очи потъмняха. Ема бе обзета от неприятното усещане, че Кийрън си мисли, че знае нещо за нейния парабатай, нещо, което не бе известно на нея.

- Знаете за кои убийства става въпрос - каза той. - Ема Карстерс откри едно от телата. Знаем, че сте научили, че има и други.

- Защо ви е грижа? - попита Джулиън. - Елфите обикновено не се замесват в кръвопролитията в човешкия свят.

- Правим го, ако пролятата кръв е елфическа - възрази Кийрън и изгледа учудените им лица едно по едно. - Както ви е известно, има убити и обезобразени елфи. Ето какво правеше Ярлат в „Саркофаг". Ето защо Ема Карстерс се натъкна на него. Двамата бяха по следите на една и съща плячка.

Ярлат бръкна под плаща си и извади шепа блещукаща слюда. Подхвърли я и прашинките увиснаха във въздуха, разделиха се и отново се сляха, образувайки триизмерни образи. Образите на тела, елфически тела, дворяни, приличащи на хора. Мъртви. Върху кожата им бяха вдълбани заострените тъмни руни, които бяха изрисувани и върху тялото, което Ема бе открила в тясната уличка.