Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Ема се извърна от отворените прозорци, през които нахлуваха светлина и свеж въздух, превръщащ прашинките в стаята в миниатюрни танцуващи създания.

- Толкова е слаб - каза Джулиън. - Лек е като перце.

Човек, който не го познаваше, би си помислил, че лицето му е безизразно, видял единствено леко напрегнатите му мускули и устните, свити в сурова линия. В действителност това бе начинът, по който Джулиън изглеждаше, когато бе разтърсен до дъното на душата си от някакво силно чувство и се опитваше да го скрие, обикновено - от по-малките си братя и сестри.

Ема се приближи до леглото. За миг и двамата просто останаха там и се взираха в Марк. И наистина, извивките на лактите и коленете, и ключицата му бяха болезнено остри под дрехите, с които беше облечен: опърпани дънки, напъхани в ботуши от телешка кожа до коляното, и тениска, която бе станала почти прозрачна от годините и прането. Сплъстена руса коса закриваше отчасти лицето му.

- Вярно ли е? - разнесе се тихичко гласче откъм вратата и Ема се обърна рязко.

Тай и Ливия бяха пристъпили в стаята и се бяха спрели едва на крачка от прага, а Кристина стоеше зад тях. Тя погледна към Ема, сякаш за да й каже, че се бе опитала да ги задържи. Ема поклати глава. Прекрасно знаеше, че когато близнаците искаха да бъдат част от нещо, бе невъзможно да ги спреш.

Ливи бе тази, която бе проговорила. Тя погледна покрай Ема към леглото, върху което лежеше Марк, и си пое рязко дъх.

- Наистина е вярно.

- Не може да бъде. - Ръцете на Тай трепкаха до тялото му, броеше на пръстите си, от едно до десет и от десет до едно, а невярващият му поглед беше прикован в изпадналия му в безсъзнание брат. - Елфите не връщат онова, което са отнели.

- Така е - нежно каза Джулиън и Ема за кой ли път се зачуди как бе в състояние да бъде толкова нежен, когато тя знаеше, че му се иска да крещи и да се пръсне на безброй късчета. - Ала понякога ти връщат онова, което ти принадлежи.

Тай не отговори. Ръцете му все така повтаряха едни и същи движения. Някога баща му се бе опитал да го обучи да бъде неподвижен, улавяше ръцете му в своите, когато Тай бе разстроен, и казваше: „Не мърдай, не мърдай". В резултат Тай изпадаше в паника, от която започваше да повръща. Джулиън никога не бе правил така. Той просто казваше, че когато са притеснени, у всички започват да пърхат пеперуди - у някои хора те се появяваха в стомаха, у Тай - в ръцете му. На Тай това обяснение му беше харесало. Той обожаваше пеперуди, пчели, всички хвърковати насекоми.

- Не изглежда така, както си го спомням - разнесе се слабичко гласче. Беше Дру, която се бе промъкнала в стаята покрай Кристина, стиснала Тави за ръка.

- Е - каза Ема, - сега Марк е с пет години по-голям.

-Не изглежда по-голям - отвърна Дру. - Само различен. Възцари се мълчание. Дру беше права. Марк не изглеждаше по-голям, определено не и пет години по-голям. Отчасти щото беше толкова слаб, но не беше само това.

- През всички тези години е бил в царството на феите -оговори Джулиън. - А времето... времето там е различно. Тай пристъпи напред и плъзна изпитателен поглед по брат си. Друзила остана назад. Тя бе на осем години, когато Марк си бе отишъл; Ема не можеше да си представи какви спомени има тя от брат си - вероятно неясни и смътни. А що се отнася до Тави... той бе едва на две години. За него момчето в леглото би могло да бъде напълно непознато.

Ала Тай, Тай щеше да го помни. Той дойде по-близо и Ема почти можеше да види как бързият му ум щрака зад сивите му очи.

- Звучи логично. Има цял куп истории за хора, изчезнали едва за нощ заедно с феите, само за да открият при завръщането си, че е минало цяло столетие. За него пет години може да са били като две. Изглежда горе-долу на твоята възраст, Джулс.

Джулиън се прокашля.

- Да. Да, така е.

Тай наклони глава на една страна.

- Защо го върнаха?

Джулиън се поколеба. Ема не помръдваше - също като него, и тя нямаше представа как да съобщи на децата, които ги гледаха с широко отворени очи, че изгубеният им брат, който като че ли им бе върнат завинаги, може би бе тук само временно.

- Тече му кръв - обади се Дру.

- Какво? - Джулиън запали лампата с магическа светлина до леглото и стаята се изпълни с горещо сияние.

Ема си пое рязко дъх. Върху едната страна на окъсаната бяла тениска на Марк, на рамото му, имаше червено петно, което бавно се разширяваше.

- Стили - рязко каза Джулиън и протегна ръка, докато с другата вече смъкваше тениската на брат си, оголвайки рамото и ключицата му, където една недоизлекувана рана се бе отворила наново. От нея се процеждаше кръв, бавно, но Тави издаде странен звук.