Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Помни те - заяви той. - Никой не би могъл да те забрави.

Ема примига изненадано насреща му. Миг по-късно Джулиън вече беше слязъл от колата. Тя побърза да го последна, затръшвайки вратата откъм шофьора, докато през едно платно от тях профучаваха коли.

Джулс вече бе отишъл до моста на Малкълм, вдигнал поглед към къщата. Ема виждаше лопатките му под тънката памучна тениска, извивката на врата му, мъничко по-светла от останалата част от кожата му там, където косата го бе предпазила от слънчевите лъчи.

- Елфите са вероломни - каза той, без да се обръща. - Няма да искат да се откажат от Марк - елфическа и нефилимска кръв в едно тяло е нещо прекалено ценно. Със сигурност са си оставили вратичка, с чиято помощ да си го върнат, когато свършим работата.

- Е, то зависи от него - отвърна Ема. - Той ще избере дали да остане, или да си тръгне.

Джулиън поклати глава.

- Подобен избор изглежда съвсем лесен, знам. Ала да се избира, нерядко не е никак лесно.

Двамата поеха по спираловидното стълбище, което се катереше през възвишенията. Обвито в магически прах, то бе видимо единствено за очите на свръхестествени създания. Първия път, когато бе дошла тук, придружена от Малкълм, Ема бе погледнала изумено надолу, към всички мундани, които профучаваха покрай тях в колите си, без изобщо да подозират, че над главите им едно кристално стълбище се издига невъзможно на фона на небето.

Вече бе свикнала с мястото; след като си видял веднъж стълбата, тя никога вече не можеше да бъде невидима за теб.

Джулиън потъна в мълчание, докато вървяха, ала Ема нямаше нищо против. Онова, което бе казал в колата - наистина го мислеше. Погледът му, когато го бе изрекъл, бе спокоен и прям. Това бе Джулиън, нейният Джулс, онзи, който живееше в костите и ума й, в основата на гръбнака й, онзи, който бе вплетен в самото й същество, като вени или нерви.

Стълбите свършиха изведнъж, отстъпвайки място на пътечка, която отвеждаше до входната врата на Малкълм. Посетителите трябваше да се спуснат по нея, но Ема просто скочи, приземявайки се върху отъпканата пръст. Миг по-късно Джулиън се приземи до нея и посегна да й помогне да запази равновесие, пръстите му бяха пет горещи линии върху гърба й. Ема не се нуждаеше от помощта му (от двамата тя вероятно имаше по-добър баланс), но това, даде си сметка тя, бе нещо, което Джулс правеше открай време, без да мисли. Защитен инстинкт.

Погледна го, ала той беше потънал в мисли и като че ли дори не забелязваше, че се докосват. Отдръпна се в същия миг, в който стъпалата зад тях изчезнаха, скрити от магическия прах.

Намираха се пред два обелиска, които се издигаха от земята и образуваха портал. Върху тях бяха издълбани алхимични символи - огън, земя, вода, въздух. От двете страни на пътеката, отвеждаща до дома на магьосника, имаше пустинни растения - кактуси, пелин, калифорнийски люляк. Между цветовете жужаха пчели. Когато наближиха вратата от полиран метал, пръстта отстъпи място на натрошени мидени черупки.

Ема почука и вратата се отвори с почти беззвучно съскане. Коридорите в къщата на Малкълм бяха бели, украсени с попарт репродукции, и се разклоняваха в дузина различни посоки. Джулиън беше до нея, без да се натрапва; не беше взел арбалета си, но когато я побутна с ръка, Ема усети дръжката на ножа, закрепен за китката му.

- Гласове. Надолу по коридора.

Двамата поеха към кръглата дневна, пълна със стомана и стъкло, от която се разкриваше изглед към океана. Ема си помисли, че спокойно можеше да принадлежи на кинозвезда - всичко бе съвсем модерно, от аудиосистемата, от която се носеше класическа музика, до басейна, който се извисяваше над скалите.

Малкълм се бе изтегнал на дългия диван, който заемаше цялата стена, обърнал гръб на Тихия океан. Носеше черен костюм, много семпъл и очевидно скъп. Кимаше и се усмихваше любезно на двама мъже, облечени в подобни тъмни костюми, които се бяха надвесили над него с куфарчета в ръка и говореха с тихи, настойчиви гласове.

И този миг Малкълм ги видя и им помаха. Посетителите мубяха бели мъже на четиресет и няколко години с невзрачни лица. Малкълм щракна безгрижно с пръсти и те замръзнаха по местата си с празни погледи.

- Винаги ме побиват тръпки, когато го направиш. - Ема се приближи до един от вкаменените мъже и го смушка замислено. Той се наклони лекичко на една страна.

- Внимавай да не счупиш филмовия продуцент - предупреди я Малкълм. - Ще бъда принуден да скрия тялото в каменната градина.