Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Кристина подсвирна.

- Започвам да разбирам защо Камерън Ашдаун винаги се връща. Бои се да откаже. - Тя отиде да донесе ножовете, включително и своя. - Нека опитам отново. Виждам, че съм много назад с материала.

Ема се разсмя.

- Не, това беше нечестно. От години упражнявам този ход.

- Въпреки това - отвърна Кристина, - ако някога си промениш мнението и решиш, че не ме харесваш, няма да е зле да мога да се защитя.

- Добро хвърляне - прошепна Ливи, приближавайки се до Ема, докато на няколко стъпки оттам Кристина крачеше напред-назад до линията за хвърляне.

- Благодаря - отвърна Ема също така тихо и като се облегна на една стойка за ръкавици и защитно облекло, сведе поглед към грейналото лице на Ливи. - Постигна ли някакъв напредък с Тай? За парабатайската връзка? - попита, макар че почти се страхуваше да чуе отговора.

Лицето на Ливи помръкна.

- Все още отказва. Това е единственото, за което някога сме били на различно мнение.

- Съжалявам.

Ема знаеше колко много Ливи иска тя и нейният близнак да станат парабатаи. Парабатайска връзка между братя исестри не се срещаше често, но не бе нещо нечувано. Категоричният отказ на Тай обаче бе учудващ. Той рядко отказваше каквото и да било на Ливи, ала в този случай беше непреклонен.

Първият нож на Кристина улучи в целта - точно в ръба на вътрешния кръг. Ема нададе одобрителен вик.

- Харесвам я - продължи Ливи, все така шепнешком.

- Радвам се - отвърна Ема. - Аз също я харесвам.

- И смятам, че Съвършения Диего може би е разбил сърцето й.

- Направил е нещо - съгласи се Ема предпазливо. - Това поне е ясно.

- Така че според мен трябва да я съберем с Джулиън.

Ема замалко да събори стойката.

- Какво?

Ливи сви рамене.

- Хубава е, изглежда наистина мила и ще живее с нас. А Джулиън никога не е имал приятелка... ясно ти е защо. - Ема я зяпна, главата й бучеше. - Искам да кажа, ние сме виновни - аз и Тай, и Дру, и Тави. Ако отглеждаш четири деца, не ти остава много време да ходиш по срещи. Така че след като ние един вид го лишихме от възможността да си има гадже...

- Искаш да ги съберем - глухо каза Ема. - То не става така, Ливи. Двамата трябва да се харесат...

- Според мен биха могли - не отстъпваше Ливи. - Стига да им дадем възможност. Какво ще кажеш?

Синьо-зелените й очи, така прилични на тези на Джулиън, грееха палаво. Ема отвори уста, за да каже нещо, и тя не знаеше какво, тъкмо когато Кристина запрати и втория нож. Той се заби в стената с такава сила, че дървото като че ли се пропука.

- Страхотно! - плесна Ливи и хвърли тържествуващ поглед на Ема, сякаш искаше да каже: „Виждаш ли, съвършена е". След това си погледна часовника. - Окей, трябва да вървя да помогна на Тай. Повикайте ме, ако се случи нещо вълнуващо.

Ема кимна, все още мъничко зашеметена, докато Ливи изтича да върне оръжията си на мястото и се отправи към библиотеката. Замалко да изскочи от кожата си, когато досами рамото й се разнесе глас. Кристина се бе приближила зад нея с разтревожен вид.

- За какво говорихте? Изглеждаш така, сякаш си видяла призрак.

Ема отвори уста, за да каже нещо, но така и не откри какво щеше да е то, защото в този миг откъм долния етаж се надигна врява. Някой заблъска по входната врата, а после се чу шум от тичащи крака.

Ема грабна Кортана и изхвърча от стаята.

Блъскането по вратата на Института огласи цялата сграда.

- Идвам! - провикна се Джулиън, закопчавайки суетшърта, докато тичаше към вратата.

Почти се радваше, че се бе появил някой. Тай и Ливи го бяха изгонили от компютърната стая с обяснението, че им пречи да се съсредоточат с непрестанното си крачене напред-назад, и той толкова се бе отегчил, че бе започнал да обмисля дали да не отиде да види как е Артър, което със сигурност щеше да му развали настроението до края на деня.

Отвори вратата и видя, че на прага стои мъж, облечен във впит черен панталон и риза, разкопчана до средата на гърдите. През раменете му беше преметнато карирано сако.

- Приличаш на стриптийзьор - заяви Джулиън на Малкълм Фейд, върховния магьосник на Лос Анджелис.

Имаше време, когато Джулиън бе толкова впечатлен от титлата на Малкълм (която означаваше, че всички магьосници му се подчиняват, или поне онези в Южна Калифорния) ,че адски се притесняваше в негово присъствие. Това обаче бе отминало след Тъмната война, когато Малкълм редовно бе започнал да се отбива у тях. В действителност Малкълм беше точно такъв, за какъвто повечето хора смятаха Артър- типът „разсеян учен". Той забравяше важни неща от двеста години насам.