Касандра Клеър - Лейди Полунощ

От това го обземаше желание да убива, да унищожава, само и само тя да бъде в безопасност. Въпреки че Ема и сама можеше да се грижи за своята безопасност. Въпреки че бе най-храбрият човек, когото Джулиън познаваше.

Той се върна към настоящето.

- Изпрати ми снимките - тъкмо казваше Малкълм. - Ще ги разгледам по-внимателно и ще ти кажа какво съм открил.

- Хей! - Ливи, която междувременно бе сменила тренировъчното си облекло, се появи на най-горното стъпало. - Тай откри нещо. За убийствата.

Малкълм изглеждаше озадачен.

- На компютъра - уточни Ливи. - Нали се сещате, онзи, който не би трябвало да имаме. 0, здравей, Малкълм. - Тя му махна оживено. - Елате.

- Малкълм, ще останеш ли? - попита Ема и се изправи. -Помощта ти може да ни бъде полезна.

- Зависи - каза Малкълм. - На компютъра вървят ли филми?

- Аха - отвърна Джулиън предпазливо и лицето на Малкълм придоби доволно изражение.

- Може ли да си пуснем „Нотинг Хил"?

- Можем да си пуснем каквото поискаш, ако си съгласен да ни помогнеш - увери го Ема и погледна към Джулс. - А ние ще видим какво е открил Тай. Ще дойдеш, нали?

Джулиън прокле наум любовта на Малкълм към романтичните филми. Би предпочел да отиде в студиото си и да рисува. Ала не можеше да пренебрегне Тай, нито да изостави Малкълм.

- Мога да донеса нещо за хапване от кухнята - предложи Ема с надежда в гласа. Та нали от години имаха навика да гледат стари филми на телевизора, захранван с магическа светлина, похапвайки пуканки на примигващата му светлина.

Джулиън поклати глава.

- Не съм гладен.

Почти му се стори, че чува как Ема въздъхва. Миг по-късно тя изчезна след Ливи нагоре по стълбите. Джулиън понечи да ги последва, ала Малкълм сложи ръка на рамото му.

- По-зле е, нали?

- Чичо Артър? - Джулс беше хванат неподготвен. - Не мисля. Искам да кажа, не е добре, че ме нямаше, но ако бяхме продължили да отказваме да отидем в Англия, все някой щеше да започне да става подозрителен.

- Не Артър. Ти. Тя знае ли?

- Кой дали знае какво?

- Не се прави на глупав - каза Малкълм. - Ема. Знае ли?

Джулиън усети как сърцето му се свива в гърдите. Не можеше да изрази с думи сътресението, причинено от въпроса на Малкълм. Сякаш беше пометен от вълна, повлякла твърдата опора под краката му.

- Престани.

- Няма - настоя Малкълм. - Обичам щастливите завършеци.

- Малкълм - процеди Джулиън през зъби, - това не е любовна история.

- Всяка история е любовна история.

Джулиън се отдръпна от него и се отправи към стълбите. И действителност рядко се ядосваше на Малкълм, ала точно сега направо кипеше. Вече бе стигнал до площадката, когато Малкълм го повика; обърна се, знаейки, че не бива да го прави, и видя, че магьосникът е вдигнал поглед към него.

- Законите не означават нищо, дете. - Макар и нисък, гласът му долетя съвсем ясно до Джулиън. - Няма нищо по-важно от любовта. Нито по-висш закон.

Строго погледнато, в Института не би трябвало да има компютър. Клейвът се съпротивляваше на напредъка на времето и най-вече - на забъркването с мунданската култура. Ала това никога не бе спирало Тиберий. Бе започнал да настоява за компютър още от десетгодишен, за да е в течение с престъпленията в света на мунданите, и когато се завърнаха от Идрис след края на Тъмната война, Джулиън беше отстъпил.

Тай беше изгубил родителите си, брат си и по-голямата си сестра, заявил бе Джулс тогава, докато седеше на пода насред цял куп жици, мъчейки се да разбере как да включи компютъра в един от малкото електрически контакти, които имаха - почти всичко в Института работеше с магическа светлина. Поне това можеше да даде на Тай.

И действително - Тай буквално обожаваше компютъра. Нарекъл го бе Уотсън и часове наред се бе учил как да го използва, тъй като никой друг нямаше представа. Джулиън го предупреди да не прави нищо незаконно; заключен в кабинета си, Артър дори не бе забелязал.

Отдадена както винаги на брат си, след като той се запозна с устройството, Ливи също се бе научила да го използва с негова помощ. Заедно, двамата бяха страхотен екип.

Очевидно Тай, Дру, Ливи и дори Тави не бяха мързелували. Дру беше разстлала цял куп карти по пода. Тави стоеше до една бяла дъска със син маркер в ръка и водеше бележки, които вероятно биха били полезни, ако можеха да бъдат преведени от езика на седемгодишно дете.

Тай се бе настанил на въртящия се стол пред компютъра, а пръстите му летяха по клавиатурата. Ливи се бе покачила на бюрото, както често правеше; Тави работеше покрай нея, знаеше точно къде се намира тя, без това да му пречи да се съсредоточи върху задачата си.