Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Била си още дете - отвърна Ема. - Прави са били да те изпратят на сигурно място.

- Може би. - Кристина имаше потиснат вид.

- Наистина. Не го казвам просто така - увери я Ема. - Така де, как се чувства Съвършения Диего заради това? Чувства ли се като страхливец?

Кристина направи физиономия.

- Едва ли.

- Естествено, че не. Той е в съвършен мир с всичко. Всички трябва да вземем пример от Съвършения Диего.

- Здравейте! - отекна поздрав в стаята.

Ливи, в тренировъчно облекло, идваше към тях. Поспря, за да погали сабята си, която висеше близо до вратата заедно с останалите мечове за дуелиране. Беше си я избрала, когато беше на около дванайсет години, и оттогава усърдно тренираше с нея. Можеше да разговаря за различните видове саби, за преимуществата и недостатъците на дървените дръжки в сравнение с гумените или кожените, за ефеси и рикасо и бе най-добре човек да не повдига в нейно присъствие темата за пистолетните дръжки.

Ема се възхищаваше на отдадеността й. Самата тя никога не бе изпитвала нужда да си избере оръжие - нейното открай време беше Кортана. Въпреки това й харесваше да владее сносно всички оръжия, затова често се упражняваше с Ливи.

- Липсваше ми - напевно каза Ливи на сабята си. - Толкова те обичам.

- Това беше наистина прочувствено - обади се Ема. - Ако го беше казала на мен, когато се върнахте, сигурно щях да се разплача.

Ливи заряза сабята си и изтича при тях. Избра си един тепих и започна да разгрява. Без проблем можеше да се сгъне надве, подпъхвайки пръстите на ръцете си под тези на краката.

- Наистина ми липсваше - долетя приглушеният й глас. -В Англия беше скучно и нямаше никакви готини момчета.

- Джулиън каза, че нямало никакви хора на много мили наоколо - отвърна Ема. - Не че си изпуснала кой знае какво тук.

- С изключение на серийните убийства. - Ливи отиде да си вземе два ножа за хвърляне. Ема и Кристина се отдръпнаха и тя застана срещу мишените. - Освен това се обзалагам, че отново си излизала с Камерън Ашдаун, а после си го зарязала.

- Така е - потвърди Кристина и Ема я стрелна с поглед, който казваше „предателка".

- Ха! - Ножът на Ливи се приземи далеч от целта. Тя се обърна към тях и плитката й отскочи от раменете. - Ема тръгва с него на всеки няколко месеца, а после го зарязва.

- Така ли? - Кристина погледна Ема. - И защо точно той е избран за този особен вид мъчение?

- О, за бога - каза Ема. - Не беше сериозно.

- Не и за теб - отвърна Ливи. - Обзалагам се, че е било сериозно за него. - Тя подаде втория нож на Кристина. - Искаш ли да опиташ?

Кристина го взе и зае мястото на Ливи.

- Кой е Съвършения Диего? - попита Ливи.

Кристина, която тъкмо се мръщеше срещу ножа, се обърна рязко и я зяпна.

- Чух ви - обясни Ливи жизнерадостно. - Преди да вляза. Кой е той? Защо е толкова съвършен? Как така на света съществува съвършено момче, а никой не ми е казал?

- Диего е момчето, за което майка й иска да я омъжи -обясни Ема и сега бе ред на Кристина да се почувства предадена. - Не е уредена сватба или нещо такова, това би било отвратително. Просто майка й страшно го харесва, неговата майка е носила името Росалес...

- Той ти е роднина? - попита Ливи. - Това не е ли проблем? Искам да кажа, знам, че Клеъри Феърчайлд и Джейс Херондейл са легендарна двойка, ала те не са били наистина брат и сестра. В противен случай биха били...

- Не толкова легендарна двойка - довърши Ема и се ухили.

Кристина хвърли ножа и той се заби близо до центъра на мишената.

- Цялото му име е Диего Росио Росалес. Росио е фамилията на баща му, а Росалес - на майка му, също както и на моята. Ала не сме дори братовчеди. Росалес е голям нефилимски род. Просто майка ми смята, че той е съвършен, толкова красив, толкова умен, такъв невероятен ловец на сенки, съвършен, съвършен, съвършен...

- Ето че вече знаеш откъде е получил прякора си - заяви Ема и отиде да прибере ножовете.

- Наистина ли е съвършен? - попита Ливи.

- Не - отвърна Кристина. Когато се разстроеше, Кристина не ставаше сърдита, а спираше да говори. Точно това правеше и сега, приковала поглед в нарисуваната на стената мишена. Ема завъртя ножовете в ръцете си.

- Ние ще те защитим от Съвършения Диего - заяви тя. -Ако се появи тук, ще го намушкам.

Тя се приближи до линията за хвърляне на ножове.

- Ема е майстор по намушкването - поясни Ливи.

- По-голяма полза ще има да намушкаш майка ми - промърмори Кристина. - Е, добре, flaquita 12 впечатли ме. Да те видим как хвърляш два едновременно.

Стиснала по един нож във всяка ръка, Ема направи крачка назад от линията за хвърляне. Беше се упражнявала цяла година, преди да се научи как да хвърля два ножа едновременно, мятайки ги отново и отново, а звукът на остриетата, забиващи се в дървото, бе като балсам за обтегнати нерви. Тя бе левачка, така че при обикновени обстоятелства би отстъпила назад и надясно, ала с течение на времето се бе научила да си служи еднакво добре и с двете ръце. Ето защо сега отстъпи право назад, а не по диагонал. Ръцете й се отметнаха, а после се стрелнаха напред; разтвори пръсти и ножовете полетяха като освободени соколи. Изсвистяха във въздуха и се забиха един след друг право в сърцето на мишената.