Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Джулиън стоеше бос до печката, преметнал кърпа за съдове през широките си рамене. Останалите деца от семейство Блекторн се бяха скупчили около масата. Ема пристъпи напред, издърпвайки Кристина след себе си.

-Това е Кристина - представи я тя. - Това лято ми спаси живота около шестнайсет пъти, така че искам да бъдете мили с нея. Кристина, това е Джулиън...

Джулиън погледна към нея и се усмихна, и тази усмив киго накара да изглежда като слънчева светлина, приела човешка форма. Не вредеше и това, че кърпата, наметната през рамото му, беше на котенца, а мазолестите му ръце бяха опръскани с тесто за палачинки.

- Благодаря ти, че не си допуснала Ема да бъде убита. Противно на онова, което може би ти е казала, ние се нуждаем от нея.

- Аз съм Ливи. - Хубавото момиче, което бе част от двойката близнаци, пристъпи към нея, за да се ръкуват. - А това е Тай. - Тя посочи чернокосо момче, което се бе свило на една от пейките и четеше „Архивът на Шерлок Холмс". - Дру е с плитките, а Тави - с близалката.

- Недей да тичаш с близалка - обади се Тави. Изглеждаше на около седем години, със слабичко сериозно лице.

- Аз... няма - увери го Кристина озадачено.

- Тави - простена Джулиън, докато изсипваше малко от тестото за палачинки от бяла керамична кана в тигана на котлона. Стаята се изпълни с миризмата на масло и палачинки. - Размърдайте се и сложете масата, мързеливци такива... Не ти, Кристина - добави смутено. - Ти си гостенка.

- Ще остана тук цяла година. Не съм точно гостенка -възрази Кристина и се зае да вади чинии и прибори заедно с останалите. Стаята се изпълни с приятна оживеност и Кристина усети, че се отпуска. Ако трябваше да бъде напълно откровена, беше се страхувала, че завръщането на семейство Блекторн ще развали приятния ритъм на живота й тук с Ема и Даяна. Ала сега, когато те бяха тук, от плът и кръв, тя се почувства виновна за опасенията си.

- Първите палачинки са готови - обяви Джулиън.

Тай остави книгата настрани и си взе чиния. Докато бъркаше в хладилника за още масло, Кристина го чу да казва на Джулиън:

- Помислих си, че си забравил за палачинковия ден. - В гласа му се долавяха обвинителни нотки и още нещо... Следа от притеснение? Кристина си спомни думите на Ема, че Тай се разстройвал, когато нарушавали рутината му.

- Не съм забравил, Тай - отвърна меко Джулиън. - Разсеях се. Но не съм забравил.

Тай като че ли се отпусна.

- Добре.

Върна се на масата и Тави се втурна след него. Бяха организирани по онзи несъзнателен начин, по който можеше да бъде само едно семейство: знаеха кой пръв ще получи палачинки (Тай), кой иска масло и кленов сироп (Дру), кой иска само сироп (Ливи) и кой - захар (Ема).

Кристина изяде нейните без нищо. Миришеха на масло и не бяха прекалено сладки, хрупкави по краищата.

- Много са хубави - каза тя на Джулиън, който най-сетне се бе настанил на една от пейките до Ема. Отблизо Кристина можеше да види бръчиците от умора в крайчетата на очите му, бръчици, които изглеждаха не на място върху лицето на толкова младо момче.

- Имам практика. - Той й се усмихна. - Правя ги от дванайсетгодишен.

Ливи подскочи на мястото си. Носеше черна рокля без ръкави и напомняше на Кристина за стилните мундански момичета в Мексико, разхождащи се самоуверено из модните квартали „Кондеса" и „Колония Рома", издокарани в тесните си рокли и изящни обувки с каишки и високи токчета. В кестенявата й коса имаше изобилие от златни кичури, там където слънцето ги беше изрусило.

- Радвам се, че сме си у дома - каза тя, облизвайки сиропа от пръста си. - Не беше същото у пралеля Марджъри, без вие двамата да ни държите под око. - Тя посочи Ема и Джулиън. - Разбирам защо казват, че парабатаите не бива да се разделят, вие просто вървите заедно, като...

- Шерлок Холмс и доктор Уотсън - подхвърли Тай, който отново се бе върнал към книгата си.

- Шоколад и фъстъчено масло - каза Тави.

- Капитан Ахав и кита 10- предложи Дру, рисувайки замечтано фигурки в сиропа, останал в празната й чиния.

Ема се задави със сока си.

- Дру, китът и капитан Ахав са били врагове.

- Точно така - съгласи се Джулиън. - Китът без Ахав си е просто кит. Кит без проблеми. Кит, в чийто живот няма никакъв стрес.

Дру придоби бунтовен вид.

- Чух ви да си говорите - каза тя на Ема и Джулиън. - Бях на моравата, преди да се върна и да взема Тави. Чух, че Ема намерила някакво тяло.

Тай начаса вдигна глава.

- Ема е намерила тяло?

Ема хвърли притеснен поглед към Тави, ала той изглеждаше погълнат от храната.