Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Всички познаваха Джейс и Клеъри. Така ставаше, когато спасиш света. За почти всички те бяха герои... за Ема те бяха хората, които бяха държали ръцете й в най-черния период от живота й.

- Да. - Джулиън се пресегна и разтърка тила си. Изглеждаше уморен. Кожата под очите му като че ли лъщеше едва забележимо, сякаш бе обтегната от изтощение. Задъвка устната си, както правеше винаги когато бе разтревожен или притеснен. - Искам да кажа, нали ги направиха едни от най-младите ръководители на Институт в историята. А и виж само какво стори Клейвът за Саймън, както и за Магнус и Алек. Когато си герой, Клейвът е готов да направи много за теб.

Джулиън се изправи и Ема стана заедно с него, издърпвайки ластичето от опашката си. Освободена, косата й се разпиля на вълни по раменете и гърба й. Джулиън я погледна за миг и бързо отвърна очи.

- Джулс... - започна тя, ала той вече се бе обърнал и се бе отправил към пътя.

Ема си нахлузи обувките и го настигна там, където пясъкът се издигаше към паважа.

- Всичко наред ли е?

- Разбира се. Вземи, забравих да ти го върна. - Той й подаде телефона й. - Виж, Клейвът създава правилата си. И живее според тях. Ала това не означава, че с подходящия натиск правилата не може да бъдат променени.

- Много си загадъчен.

Джулиън се усмихна и крайчетата на очите му се набръчкаха.

- Не обичат да допускат нефилими на нашите години да се замесват в сериозни неща. Никога не им е харесвало. Ала Джейс и Клеъри, и Алек, и Изабел спасиха света, когато бяха на нашите години. И бяха удостоени с почести заради това. Резултати - ето какво може да накара Клейва да си промени мнението.

Бяха стигнали до магистралата. Ема вдигна очи към хълмовете и Института, който се издигаше на една невисока скала над крайбрежния път.

- Джулиън Блекторн - каза тя, докато пресичаха. - Ама че си революционер.

- Така че ще разследваме, но ще го направим дискретно -продължи Джулиън. - Първият ни ход ще бъде да сравним снимките на тялото, което си намерила, с тези на телата на родителите ти. Всички ще искат да помогнат. Не се тревожи.

Вече се изкачваха по пътя, отвеждащ до Института. Дори и сега по него минаваха коли, мундани, поели към офисите си в центъра. Лъчите на слънцето се отразяваха и стъклата им.

- И ако се окаже, че символите не означават нищо и че е просто някакъв развилнял се луд?

- Не може да е просто развилнял се луд. Подобни убийства се случват всичките накуп, но на различни места. Като да се качиш в колата и да подкараш от място на място, убивайки по пътя си.

- Какво е тогава? Масово убийство?

- Масовите убийства също се извършват едновременно, само че на едно място - уточни Джулиън, използвайки същия тон, с който обясняваше на Тави защо не може да закуска с „Чириос" 8. - Определено става дума за сериен убиец. В такъв случай убийствата са разпръснати във времето.

- Плашещо е, че знаеш всичко това - отбеляза Ема.

Пред Института, чак до ръба на скалата се бе ширнала изсушена от слънцето морава, по чиито краища растяха морска трева и храсталаци. Семейство Блекторн не прекарваше много време тук - беше прекалено близо до магистралата, нямаше сянка и бе обрасло с остра трева.

- В момента Дру е на вълна истински престъпления -обясни Джулс, докато се приближаваха до стъпалата на Института. - Няма да повярваш колко неща ми е наприказвала за това, как се крие труп.

Ема изтича покрай него, изкачи три стъпала и се обърна да го погледне.

- По-висока съм от теб!

Това беше игра, на която играеха като малки - Ема се кълнеше, че ще стане по-висока от него, отказвайки се най-сетне, когато, навършил четиринайсет години, той се бе източил с цели дванайсет сантиметра.

Джулиън вдигна глава към нея. Слънцето светеше право в очите му, наслагвайки златни багри върху синьо-зеления им цвят, така че те приличаха на патината, грееща върху римското стъкло, което Артър колекционираше.

- Ем. Колкото и да се шегуваме, знаеш, че го приемам сериозно. Става дума за родителите ти. Ти заслужаваш да знаеш какво е станало.

Ема усети как в гърлото й засяда буца.

- Този път е различно - прошепна тя. - Знам, неведнъж съм си мислила, че съм открила нещо, а се е оказвало празна работа или пък съм поемала по фалшива следа. Но това е различно, Джулс. Струва ми се истинско.

Телефонът й иззвъня и тя бръкна в джоба си, извръщайки поглед от Джулс. Когато видя името на екрана, направи физиономия и отново го напъха в джоба. Джулс повдигна вежди, запазвайки неутрално изражение.