Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Настаниха се по-нагоре на плажа, където пясъкът бе топъл от слънцето. Ема си свали обувките и зарови пръсти в пясъка, наслаждавайки се на зърнестото усещане. Джулиън се разсмя и тя го погледна отстрани.

- Какво?

- Ти и плажът. Обожаваш пясъка, но мразиш водата.

- Аха. - Тя отвори широко очи насреща му. - Каква ирония, а?

- Не е ирония. Ирония е неочакваният резултат от очаквана ситуация. Това е просто една от твоите странности.

- Шокираш ме - заяви Ема и извади телефона си. - Аз съм шокирана.

- Саркастична както винаги - заяви той и обърна телефона в ръката си. Снимките на Кристина от предишната нощ се появиха на екрана и докато Джулиън ги разглеждаше, Ема му разказа как бе отишла в бар „Саркофаг", следвайки получената от Джони Рук информация, как бе открила трупа и как Даяна й се бе скарала, след като Рук се бе появил в Института. Докато говореше, постепенно се отпусна. Странното усещане, което я изпълваше в присъствието на Джулиън, изчезна. Това беше нормално, това си бяха те двамата такива, каквито бяха открай време - разговаряха, слушаха се, работеха като парабатаи.

- Сигурна съм, че са същите символи - довърши тя. - Не съм полудяла, нали?

Джулиън вдигна поглед към нея.

- Не. Ала Даяна смята, че ако се опиташ да научиш повече, то ще изложи на опасност вероятността Клейвът да позволи на Хелън да се завърне у дома?

- Да. - Ема се поколеба, а после се пресегна и улови ръката му. Гривната от морско стъкло около лявата му китка звънна мелодично. Усети мазолите му под пръстите си, така познати, както бе собствената й стая. - Никога не бих сторила нещо, с което да нараня Хелън или Марк, или теб. Ако смяташ, че Даяна е права, няма... - Тя преглътна. - Ще се откажа от това.

Джулиън сведе поглед към преплетените им пръсти. Беше съвършено неподвижен, една вена в основата на шията му, забеляза Ема, бе започнала да тупти. Трябва да бе заради споменаването на сестра му.

- Минаха пет години - каза той и прибра ръката си. Не я издърпа рязко или нещо такова, просто си я прибра, докато се обръщаше към водата. Напълно естествено движение, от което Ема въпреки това се почувства неловко. - Клейвът не е отстъпил и на сантиметър от решението си да не позволи на Хелън да се върне у дома. Не са отстъпили на сантиметър и от несъгласието си дори да помислят върху вероятността родителите ти да не са били убити от Себастиан. Не ми се струва правилно да пожертваме възможността да научим какво се е случило със семейството ти в името на една напразна надежда.

- Не казвай, че е напразна, Джулс...

- На това може да се погледне и по друг начин - продължи той и Ема почти можеше да види как се въртят зъбчатите колелца на бързия му ум. - Ако наистина го разгадаеш, ако успеем да го разгадаем, Клейвът ще ни бъде задължен. Аз ти вярвам, че който и да е убил родителите ти, не е бил Себастиан Моргенстърн. Търсим демон или нещо друго, способно да убие нефилими и да се измъкне. Ако успеем да победим подобно създание...

Ема усети, че главата започва да я боли. Ластичето, с което беше вдигнала косата си на конска опашка, бе прекалено погнато и тя посегна да го разхлаби.

- Искаш да кажеш, че това би ни спечелило специално отношение от страна на Клейва? Защото всички ще ги гледат?

- Няма да имат друг избор - отвърна Джулиън. - Ако всички знаят какво сме направили. А ние ще се постараем всички да научат. - Той се поколеба. - Нали имаме връзки.

- Нямаш предвид Джем, нали? Защото нямам представа как да се свържа с него.

- Не говоря за Джем и Теса.

- Джейс и Клеъри тогава - предположи Ема.

Джейс Херондейл и Клеъри Феърчайлд ръководеха Института в Ню Йорк. Те бяха едни от най-младите ловци на сенки, наемали толкова висока позиция. Ема бе приятелка с Клеъри от дванайсетгодишна, откакто Клеъри бе излязла след нея от заседателната зала в Идрис, единствената от целия Клейв, която я беше грижа, че Ема бе изгубила родителите си.

Джейс вероятно бе един от най-добрите ловци на сенки, раждали се някога, що се отнася до бойни умения, докато Клеъри имаше по-различен талант. Тя можеше да твори руни, нещо, което не се бе удавало на никой друг ловец на сенки през годините. Веднъж бе обяснила на Ема, че не може да принуди руните да се появят - те или идваха, или не. През годините бе добавила няколко полезни руни в Сивата книга - една за дишане под вода, друга за бягане на дълги разстояния и една доста противоречива за контрацепция, която бързо се бе превърнала в най-използваната руна в лексикона.