Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Ами докато вас ви нямаше, имаше поредица от убийства...

- Убийства? Защо не си споменала нищо нито на Джулиън, нито на нас? - Тай се беше изправил, а книгата се полюшваше от ръката му. - Можеше да изпратиш имейл или огнено съобщение, или пък пощенска картичка...

- Пощенска картичка за убийство? - сбръчка нос Ливи.

- Научих за това само преди една нощ - обясни Ема и побърза да им разкаже какво се бе случило край бар „Саркофаг". - Тялото беше покрито с руни - довърши тя. - Същите, като онези върху телата на родителите ми.

- Досега никой не е успял да ги преведе, нали? - попита Ливи.

- Точно така. - Ема поклати глава. - Всички се опитаха да ги разчетат. Малкълм, Даяна, дори в Спираловидния лабиринт - добави тя, имайки предвид подземното седалище на магьосниците, където се съхраняваха огромни количества тайнствено знание.

- Преди те бяха единствени по рода си, поне доколкото ние знаехме - заяви Тай. Очите му имаха наистина поразителен сив цвят, като обратната страна на сребърна лъжица. Около врата му висяха чифт слушалки, кабелът им се губеше под тениската му. - Ето че сега имаме още един пример. Ако ги сравним, може да научим нещо.

- Направих списък на всичко, което знам за тялото. - Ема сложи лист хартия на масата и Тай начаса го грабна. - Част от това видях със собствените си очи, останалото научих от Джони Рук и Даяна. Пръстовите отпечатъци са били изличени, зъбите - избити, портфейла го нямало.

- Някой се опитва да скрие самоличността на жертвите -каза Тай.

- Което не е толкова необичайно - отвърна Ема. - Ала освен това тялото беше подгизнало от морска вода, имаше следи от изгаряне и лежеше в кръг от нарисувани с тебешир символи. И беше покрито с руни. Това вече ми се струва необичайно.

- Звучи като нещо, което бихме могли да потърсим в архивите на мунданските вестници. - Сивите очи на Тай грееха от вълнение. - Аз ще се заема.

- Благодаря. Само че... - Ема погледна първо Джулиън, а после и останалите, кафявите й очи бяха сериозни. - Даяна не бива да узнава.

- Защо не? - намръщи се Дру. Тави не им обръщаше никакво внимание; беше се пъхнал под масата и си играеше с няколко камиончета.

Ема въздъхна.

- Няколко от телата са били елфически. Което прави станалото нещо, в което изобщо не бива да се замесваме. - Тя погледна към Кристина. - Ако не искаш да имаш нищо общо, ще те разбера. Аферите на феите са сложни и Даяна не иска да се намесваме.

- Знаеш какво мисля за Студения мир - заяви Кристина. -Ще помогна, и още как.

Около масата се разнесе одобрителен шепот.

- Нали ти казах да не се тревожиш. - Джулиън докосна Ема по рамото, след което стана и се зае да разчисти масата. Имаше нещо в това докосване, колкото и да бе леко и нехайно, от което Кристина усети мимолетно жегване. - Днес няма да имате часове. Даяна отиде в Охай 11, така че можем да се заловим за работа още сега. Особено при положение че този уикенд ни очакват тестовете на Клейва.

Всички изстенаха като един. Тестовете на Клейва се провеждаха два пъти в годината - неприятно задължение, чиято цел бе да провери дали уменията им са на нужното ниво, или се налага да бъдат изпратени в Академията в Идрис.

Тай обаче не обърна внимание на съобщението на Джулиън, напълно погълнат от листа на Ема.

- Колко точно са жертвите? И хора, и елфи?

- Дванайсет - отвърна Ема. - Дванайсет тела.

Тави ce показа изпод масата.

-Да не са тичали с близалки?

Тай изглеждаше объркан, а Ема - виновна; устните на Тави като че ли потреперваха малко.

-Засега май стига - намеси се Джулиън и вдигна най-малкия си брат. - Да видим какво ще откриете, Тиберий, Ливия? Тай измърмори в знак на съгласие и се изправи, а Ема каза:

-С Кристина щяхме да тренираме, но можем да...

-Не! Не го отменяйте! - Ливи скочи на крака. - Имам нужда от тренировка! С друго момиче. Което не е забило нос в някоя книга - добави тя и стрелна Дру със сърдит поглед. - Нито пък гледа филм на ужасите. - Тя погледна към близнака си. - Ще помогна

на Тай за половин час, а после ще дойда тренирам.

Тай кимна, сложи си слушалките и се отправи към вратата. Ливи тръгна заедно с него, бъбрейки колко й липсвали тренировките и нейната сабя и как представата на пралеля им за стая за упражнения била плевнята, която била пълна с паяци.

Кристина хвърли поглед през рамо, докато излизаше от кухнята. Стаята беше обляна в ярка светлина, която хвърляше странен ореол над Ема и Джулиън, обгръщайки чертите им и мъгла. Джулиън държеше Тави и когато Ема се приведе към него, те оформиха странна семейна картина.