Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Като потомци на човешки същества и демони, всички магьосници бяха безсмъртни. В зависимост от демонските си родители, те преставаха да остаряват на различна възраст. Малкълм изглеждаше на двайсет и седем, ала всъщност бешe роден (или поне така твърдеше) през 1850 година.

Тъй като повечето демони, които бе срещал, бяха отвратителни, Джулиън предпочиташе да не се замисля особено над това, как се бяха запознали родителите на Малкълм. Не че Малкълм проявяваше желание да му разкаже. Все пак Джулиън знаеше, че е роден в Англия, и това се долавяше в акцента му.

- Можеш да си поръчаш стриптийзьор у дома? - За миг Малкълм изглеждаше изумен, а после сведе очи към тялото си. - Извинявай, забравил съм да си закопчая ризата, преди да изляза от къщи.

Прекрачи прага, при което се препъна и се просна върху плочките. Джулиън се отдръпна настрани, а Малкълм се обърна по гръб с подразнено изражение, след което плъзна поглед по дългото си тяло.

- Освен това очевидно съм завързал връзките на обувките си заедно.

Понякога никак не бе лесно да не ти докривее, помисли си Джулиън, от това, че всичките ти съюзници и приятели са или нелепи, или хора, които трябва да лъжеш, а понякога и двете.

Ема се спусна тичешком по стълбите с Кортана в ръка. Носеше дънки и блузка без ръкави, влажната й коса беше прибрана с ластиче. Блузката й лепнеше за кожата - нещо, което Джулиън предпочиташе да не беше забелязал. Когато наближи, тя забави крачка, видимо успокоена.

- Здрасти, Малкълм. Какво правиш на пода?

- Завързал съм си връзките на обувките заедно.

Ема се приближи до него и замахна с Кортана, разсичайки връзките надве и освобождавайки краката му.

- Готово.

Малкълм я изгледа предпазливо.

- Може да бъде опасна - подхвърли на Джулиън. - Разбира се, всички жени са опасни.

- Всички хора са опасни - отвърна Джулиън. - Защо си дошъл, Малкълм? Не че не се радвам да те видя.

Малкълм се изправи, като се олюляваше, и закопча ризата си.

- Донесох лекарството на Артър.

Сърцето на Джулиън заби толкова силно, че почти можеше да го чуе. Ема се намръщи.

- Да не би Артър да е болен? - попита тя.

Малкълм, който тъкмо бъркаше в джоба си, застина и по лицето му Джулиън видя, че е осъзнал грешката си - беше казал нещо, което не биваше. Джулиън го наруга наум, него и навика му непрекъснато да забравя.

- Снощи ми спомена, че не се чувства много добре - заяви той. - Обичайните болежки. То е хронично. Липса на енергия.

- Ако знаех, можех да потърся нещо на Пазара на сенките - каза Ема и като приседна на най-долното стъпало, протегна дългите си крака.

- Лют пипер и драконова кръв. - Малкълм извади една стъкленица от джоба си и я подаде на Джулиън. - Би трябвало веднага да го съживи.

- Това би съживило и мъртвите - подхвърли Ема.

- Некромантията е незаконна, Ема Карстерс - скастри я Малкълм.

- Тя само се шегуваше. - Джулиън прибра стъкленицата в джоба си, приковал поглед в Малкълм, молейки го безмълвно да не каже нищо повече.

- Кога успя да съобщиш на Малкълм, че чичо ти не се чувства добре, Джулс? Когато те видях снощи, ти не каза нищо -попита Ема и Джулиън се зарадва, че е с гръб към нея - сигурен бе, че е пребледнял.

- Вампирска пица - обяви Малкълм.

- Какво? - не разбра Ема.

- Найтшейд отвори италианско заведение на „Крос Крийк Роуд" - обясни Малкълм. - Най-страхотната пица в радиус от мили и освен това правят доставки по домовете.

- Не се ли притесняваш какво има в соса? - попита Ема, чевидно отклонена от темата. - 0! - Тя вдигна ръка към стата си. - Добре, че се сетих. Малкълм, чудех се дали би искал да хвърлиш едно око на нещо.

- Брадавица ли е? Мога да я излекувам, но няма да е евтино.

- Защо всички винаги си мислят, че е брадавица? - Ема извади телефона си и след няколко секунди вече му показваше снимките на тялото, което бе открила край бар „Саркофаг". - Виждаш ли белите знаци тук и тук? - посочи тя. -Приличат на графити, но нарисувани не с боя, а с тебешир или нещо такова...

- Първо, ама че гадост - каза Малкълм. - Моля те, недей да ми показваш снимки на трупове без предупреждение. - Той погледна по-отблизо. - И второ, това ми прилича на останките от церемониален кръг. Някой е нарисувал защитен обръч на земята. Може би за да се предпази, докато прави каквато и да е била отвратителната магия, убила този човек.

- Бил е изгорен - поясни Ема. - И удавен, струва ми се. Или поне дрехите му бяха мокри и миришеше на солена вода.

Беше се намръщила, очите й бяха потъмнели. Може би бе заради спомена за тялото или пък мисълта за океана. Тя живееше до него, всеки ден тичаше по брега му, ала Джулиън знаеше колко я плаши. Можеше да се насили да влезе в него, макар да й се гадеше и да трепереше, но Джулиън мразеше да я гледа как го прави, мразеше да вижда своята силна Ема, разкъсвана от ужас пред нещо толкова първично и безименно, че и самата тя не можеше да си го обясни.