Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Е, открихте ли нещо? - попита Джулиън, докато прекрачваха прага.

- Да. Само един момент. - Тай вдигна властно ръка. -Може да разговаряте помежду си, ако искате.

Джулиън се усмихна широко.

- Колко мило.

Кристина влезе забързано, сплитайки влажната си тъмна коса. Очевидно бе взела душ и се бе преоблякла в дънки и блуза на цветя.

-Ливи ми каза...

- Шшт. - Ема сложи пръст на устните си и посочи Тай, който се взираше съсредоточено в синия екран на компютъра. Светлината му огряваше деликатните му черти. Ема обожаваше моментите, в които Тай се правеше на детектив; така се вживяваше в ролята, в мечтата си да бъде Шерлок Холмс, който винаги имаше всички отговори.

Кристина кимна и седна на едно меко двуместно канапе до Друзила. Дру бе висока почти колкото нея, въпреки че бе едва на тринайсет. Тя бе едно от онези момичета, чиито тела израстваха много бързо - имаше гърди и заоблени бедра, беше мека и с приятни извивки. Което бе довело до някои неловки моменти с момчета, които мислеха, че е на седемнайсет-осемнайсет години, и няколко инцидента, в които Ема едва бе успяла да попречи на Джулиън да убие този или онзи мундански тийнейджър.

Малкълм се настани в едно пъстро кресло.

- Е, след като ще чакаме - каза той и започна да пише на телефона си.

- Какво правиш? - попита Ема.

- Поръчвам пица от заведението на Найтшейд - отвърна той. - Има приложение.

- Какво има? - не разбра Дру.

- Найтшейд? - Ливи се обърна към тях. - Вампирът?

- Държи пицария. Сосът е божествен - заяви Малкълм и целуна връхчетата на пръстите си.

- Не се ли притесняваш какво има в него?

- Вие, нефилимите, сте такива параноици. - Малкълм отново насочи вниманието си към телефона.

Тай се прокашля и обърна стола си, така че да е с лице към останалите. Всички бяха насядали по кресла и дивани, с изключение на Тави, който се беше настанил на пода под бялата дъска.

- Установих някои неща - започна той. - Определено са били намерени тела, отговарящи на описанието на Ема. -Той отвори на монитора заглавната страница на някакъв вестник. - Мунданите смятат, че е някакъв сатанински култ, заради надрасканите с тебешир знаци около телата.

- Мунданите всичко смятат за сатанински култ - обади се Малкълм. - В действителност повечето култове изобщо не служат на Луцифер, а на съвсем различни демони. Луцифер е много прочут и е трудно да се свържеш с него. Рядко прави услуги на когото и да било. Определено няма особена полза да го въздигнеш в култ.

Ема и Джулиън се спогледаха развеселено. Тай щракна с мишката и върху екрана се заредиха снимки. Лица на различна възраст, раса, пол. Всички до едно - отпуснати в смъртта.

- Само няколко убийства отговарят на профила - продължи Тай, видимо доволен от употребата на думата „профил". -През последната година е имало по едно на месец. Дванайсет, включително тялото, което Ема е намерила, както ни каза и тя.

- И нищо преди това? - попита Ема и Тай поклати глава. -Значи, има прекъсване от четири години след убийството на родителите ми. Който и да е той (ако действително е същото лице), е спрял, а после е започнал отново.

- Има ли нещо, което да свързва жертвите? - попита Джулиън. - Даяна каза, че някои от тях били елфи.

- Е, ние научихме всичко от новините на мунданите - отвърна Ливи. - Те няма как да знаят, нали така? Ако са били елфи от някой от Дворовете, са ги сметнали за хора. Що се отнася до връзката им помежду им, нито едно от телата не е било идентифицирано.

- Колко странно - обади се Дру. - Ами кръвта? По филмите идентифицират хората с помощта на кръв и ДНР.

- ДНК - поправи я Тай. - Е, според вестниците никое от телата не е било идентифицирано. Възможно е магиите, които са им направили, да са променили кръвта им. Или пък са се разложили прекалено бързо, като родителите на Ема. Това би ограничило информацията, която патолозите биха могли да извлекат.

- Има обаче и още нещо - добави Ливи. - Във всички статии се споменава къде са били открити телата. Отбелязахме ги на картата и открихме нещо общо.

Тай бе извадил една от играчките си от джоба - топка оплетени телове за почистване на тръби - и я разплиташе. Той имаше един от най-светкавичните умове, който Ема бе срещала някога, и му действаше успокояващо да прави нещо с ръцете си, за да освободи напрежението от тази бързина.

- Всички тела са били захвърлени върху лей-линии - заяви той и Ема ясно долови вълнението в гласа му.

- Лей-линии? - повтори Дру.

- Мрежа от древни магически пътища, които опасват света - обясни Малкълм. - Те усилват магиите, така че от векове насам долноземците ги използват, за да съдават входове към царството на феите и разни такива. Аликанте е построен на място, където се срещат лей-линии. Те са невидими, но някои са в състояние да се научат да ги виждат. - Той се намръщи, вперил поглед в компютърния екран, върху който бе отворена една от снимките на трупа край бар „Саркофаг". - Може ли да направите онова? Нали се сещате, където снимката става по-голяма?