Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Веднъж Джулиън му бе направил поредица от забавни рисунки, които показваха първо буквалното значение на изразите, а после и преносното. Тай се бе смял на илюстрациите на котки и кучета, падащи от небето, както и на балончетата, в които хора и животни обясняваха какво означават в действителност идиомите. След това често ходеше в библиотеката, за да търси различни изрази и техните значения в речниците и да ги запаметява. Тай нямаше нищо против да му обясняват онова, което не разбира, и никога не забравяше наученото, но предпочиташе да се учи сам.

И досега понякога искаше да го успокоят, че наистина става дума за преувеличение, дори и да беше деветдесет процента сигурен в това. Ливи, която по-добре от всеки друг знаеше тревогата, която неточният език можеше да причини на брат й, побърза да стане и да отиде при него. Прегърна го и опря брадичка на рамото му. Тай се облегна на нея с полупритворени очи. Тай обичаше физическите прояви на привързаност, когато беше в настроение, стига да не беше нещо прекалено - харесваше да разрошват косата му или да го потупват или почесват по гърба. Понякога Ема си мислеше, че й напомня мъничко за Чърч, техния котарак, когато искаше да го почешат зад ушите.

Лумна пламък. Кристина бе станала и бе запалила осветлението. Ярка светлина изпълни стаята тъкмо когато Джулиън се върна и се огледа наоколо; очевидно отново си бе възвърнал хладнокръвието.

- Стана късно. Време е за лягане. Особено за теб, Тави.

- Мразя да си лягам - каза Тави, който седеше в скута на Малкълм и си играеше с някаква играчка, която бе получил от магьосника; беше квадратна, лилава и хвърляше ярки искри.

- Това е духът на революцията - отвърна Джулиън. - Малкълм, благодаря ти. Сигурен съм, че скоро отново ще се нуждаем от помощта ти.

Малкълм остави нежно Тави встрани и се изправи, отръсквайки трохите пица от изпомачканите си дрехи. Взе сакото си и излезе в коридора, следван от Ема и Джулиън.

- Е, знаете къде да ме намерите - каза и си закопча сакото. - Възнамерявах утре да говоря с Даяна за...

- Даяна не бива да научи - прекъсна го Ема и той я погледна озадачено.

- Не бива да научи за какво?

- За разследването ни - изпревари Джулиън Ема. - Тя не иска да се намесваме. Казва, че е опасно.

Малкълм придоби недоволно изражение.

- Можеше да го споменете по-рано. Не обичам да пазя тайни от нея.

- Извинявай - каза Джулиън. Лицето му беше спокойно, мъничко извинително. Както винаги, Ема бе едновременно впечатлена и мъничко уплашена от умението му да лъже. Когато поискаше, Джулиън можеше да бъде отличен лъжец; по лицето му не пробягваше дори сянка от истинските му чувства. - Така или иначе, не можем да стигнем много по-далеч без помощта на Клейва или Мълчаливите братя.

- Е, добре. - Малкълм ги изгледа изпитателно и Ема направи всичко по силите си да си надене безизразната маска на Джулиън. - Стига утре да кажете на Даяна за това. - Той напъха ръце в джобовете си, светлината се отразяваше от безцветната му коса. - Има нещо, което не успях да ви кажа. Знаците около тялото, което Ема е открила, не са от магия за защита.

- Но ти каза... - започна Ема.

- Промених си мнението, когато ги разгледах по-отблизо. Това не са защитни руни. А руни за призоваване. Някой използва енергията от умрелите тела, за да призовава.

- Да призовава какво? - попита Джулс.

Малкълм поклати глава.

- Да призовава нещо в този свят. Демон, ангел, нямам представа. Ще разгледам снимките отново, ще поразпитам дискретно в Спираловидния лабиринт.

- Е, ако е било призоваваща магия - каза Ема, - успяла ли е, или не?

- Магия като тази? Вярвай ми, ако беше успяла, щеше да го разбереш.

Ема се събуди от жаловито мяукане.

Отвори очи и откри един персийски котарак да седи на гърдите й. Син персиец, ако трябваше да бъде точна, много окръглен, с прилепнали уши и големи жълти очи.

Ема изписка и скочи на крака. Котаракът полетя във въздуха. През следващите няколко секунди се възцари хаос -Ема се препъна в нощното шкафче, животинчето виеше пронизително. Най-сетне тя успя да запали лампата и откри котарака да стои до вратата, с крайно самодоволен вид, сякаш светът му беше длъжник.

- Чърч - изстена Ема. - Сериозно? Няма ли къде другаде да отидеш?

По изражението на персиеца съвсем ясно пролича, че очевидно няма. Чърч бе котарак, който понякога принадлежеше на Института. Беше се появил на прага му преди четири години, оставен в кутия с бележка, адресирана до Ема.