Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Ама това е вампирска пица - изтъкна Ливи.

- Без значение - отсече Джулиън. - На дивана. Сега.

- Може ли да си пуснем някой филм? - Малкълм прозвуча почти като Тави.

- Може да си пуснем филм - отвърна Джулиън. - А сега, Малкълм, изобщо не ме интересува дали си върховният магьосник на Лос Анджелис, или не. Донеси си задника тук.

Вампирската пица се оказа учудващо вкусна. Ема много бързо реши, че изобщо не я интересува какво има в соса. Миши глави, задушени човешки части, все едно. Лицата беше страхотна. Имаше хрупкава коричка и точно толкова прясна моцарела, колкото бе необходимо. Тя облиза сиренето от пръстите си и направи физиономия на Джулс, който имаше отлични маниери на хранене.

Филмът бе доста по-объркващ. Очевидно бе за мъж, който държеше книжарница и бе влюбен в някаква известна жена, само че Ема не познаваше никой от двамата и не бе сигурна дали би трябвало. Кристина гледаше с разширени от учудване очи, Тай си сложи слушалките и затвори очи, а Дру и Ливи, седнали от двете страни на Малкълм, го потупваха нежно, докато той плачеше.

- Любовта е прекрасно нещо - заяви той, когато мъжът на екрана се втурна в трафика.

- Това не е любов. - Джулиън се облегна в дивана. Примигващата светлина от екрана играеше върху кожата му, придавайки й непознат вид, добавяйки петънца от мрак върху гладките бледи места и осветявайки сенките под скулите и в ямичката на шията му. - Това са филми.

- Дойдох в Лос Анджелис, за да върна любовта - каза Малкълм с печални тъмновиолетови очи. - Във всички велики филми се разказва за любов. Изгубена, намерена, унищожена, възвърната, купена, продадена, издъхваща и раждаща се любов. Обичам филмите, ала те забравиха какво е важно. Експлозии, ефекти - не това беше важно, когато за първи път дойдох тук. Да осветиш цигарения дим така, че той да заприлича на небесен огън, а жените - на ангели, ето какво имаше значение тогава. - Малкълм въздъхна. - Дойдох, за да въздигна истинската любов от мъртвите.

- О, Малкълм. - Друзила избухна в сълзи и Ливи й подаде една от салфетките от пицарията. - Защо си нямаш приятел?

- Аз не съм гей - отвърна Малкълм с учудено изражение.

- Приятелка, тогава. Би трябвало да си намериш някое мило долноземско момиче, може би вампир, за да живее вечно.

- Не се бъркай в любовния живот на Малкълм, Дру - обади се Ливи.

- Трудно е да се открие истинската любов - заяви Малкълм и махна към целуващите се на екрана хора.

- Трудно е да се открие филмовата любов - поправи го Джулиън. - Защото не е истинска.

- Какво искаш да кажеш? - попита Кристина. - Че истинската любов не съществува? Не го вярвам.

- Любовта не е да хукнеш след някого до летището - отвърна Джулиън. Приведе се напред и Ема зърна крайчеца на парабатайската руна да се подава над яката на тениската му. - Любовта означава да виждаш някого. Това е всичко.

- Да виждаш някого? - повтори Тай, а в гласа му се долавяше съмнение. Беше намалил плейъра си, но не бе свалил слушалките и черната му коса стърчеше около тях.

Джулиън взе дистанционното. Филмът беше свършил, върху екрана течаха бели надписи.

- Когато обичаш някого, той се превръща в част от теб. Става част от всичко, което правиш. Въздуха, който дишаш, водата, която пиеш, кръвта във вените ти. Допирът му остава върху кожата ти, гласът му - в ушите ти, мислите му - в ума ти. Познаваш сънищата му, защото неговите кошмари разкъсват сърцето ти, а неговите мечти са и твои мечти. И не мислиш, че е съвършен, защото познаваш слабостите му, познаваш го такъв, какъвто е дълбоко в себе си, виждаш сенките на неговите тайни и те не те плашат; всъщност обичаш го още повече заради тях, защото не искаш съвършенство. Искаш него. Искаш...

Той не довърши, сякаш изведнъж си бе дал сметка, че всички го гледат.

- Какво искаш? - попита Дру с широко отворени очи.

- Нищо - отвърна Джулиън. - Просто си приказвах. - Той изключи телевизора и вдигна кутиите от пица. - Ще отида да ги изхвърля - заяви и излезе.

- Когато Джулс се влюби - каза Дру, загледана след него, -то ще бъде... леле.

- Разбира се, тогава сигурно никога вече няма да го видим - добави Ливи. - Тя ще бъде истинска късметлийка, която и да е.

Тай сбърчи вежди.

- Шегувате се, нали? Не е вярно, че никога вече няма да го видим?

- Естествено, че не е вярно - намеси се Ема. Когато беше по-малък, Тай много се объркваше от начина, по който хората говореха и преувеличаваха, за да илюстрират онова, което искаха да кажат. Изрази като този за пороен дъжд 13го изпълваха с раздразнение, а понякога и с чувството, че е бил измамен, защото той харесваше котките много повече, отколкото дъжда.