Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Тук е прав. - Джейс се усмихна на Джулиън и Ема и усмивката му бе като злато, разтопено върху стомана. Виждаше се, че мекотата е просто маска, а онова, което се криеше под нея, бе спечелило на Джейс прозвището Най-добър ловец на сенки на своето поколение.

- Не сме използвали никаква черна магия - каза Джулиън. - Не беше нужно. Всички знаем, че елфите винаги са го тови да сключат сделка.

На прага на светилището се появиха две фигури. Анселм Найтшейд, с предпазливо остро лице, и Артър, който изглеждаше уморен и държеше чаша вино. По-рано тази вечер Джулиън беше оставил цяла бутилка в светилището. Беше от добра реколта.

Защитеното пространство на светилището се простираше малко след вратата. Анселм престъпи линията с върха на пръстите си, потръпна и побърза да си прибере крака.

- Артър. Ти каза, че си прекарал цялата вечер, обсъждайки Софокъл заедно с Анселм Найтшейд - каза Робърт Лайтууд.

- „Не умножавай своите беди, недей лекува с лошо лошото!" 32

Робърт повдигна вежди.

- Цитира „Антигона" - обясни Джулиън уморено. - Иска да каже „да".

- Ела при нас, Артър - подкани го Робърт. - Не ме карай да си мисля, че се криеш в светилището.

- Когато използваш този глас, и на мен ми се иска да се скрия в светилището - отбеляза Магнус. Той бе започнал да се разхожда из стаята, като ту вдигаше някой предмет, ту отново го връщаше на мястото му. Действията му изглеждаха безцелни, ала Джулиън се съмняваше, че е така. Магнус рядко правеше нещо без умисъл.

Също като Джейс. Той се беше настанил на най-долното стъпало с нетрепващ поглед. Джулиън усещаше тежестта му като натиск върху гърдите си. Той се прокашля.

- По-малките ми братя и сестри нямат нищо общо с това. А Тави е изтощен. Днес едва не го убиха.

- Какво? - Зелените очи на Клеъри потъмняха от тревога. - Как се случи това?

- Ще ви обясня - каза Джулиън. - Просто ги пуснете да си вървят.

Робърт се поколеба за миг, преди да кимне отсечено.

- Може да си вървят.

Облекчение заля Джулиън, когато Тай, Ливи (все така носейки Тави на ръце) и Дру поеха по стълбите. На най-горното стъпало Тай спря за миг и погледна надолу. Взираше се в Марк, а изражението му беше уплашено.

- Болест е, вродена на тираните, да нямат вяра в своите приятели 33, инквизиторе - заяви Анселм Найтшейд. - Есхил.

- Не си тръгнах от тържеството по случай годежа на дъщеря ми, за да ми изнасят лекция върху класическите автори - отвърна Робърт. - Пък и това не засяга долноземците. Ако обичаш, изчакай ни в светилището, Анселм.

Артър подаде чашата си на Анселм, който я вдигна подигравателно като за тост, но се върна в светилището, видимо облекчен да се отдалечи от линията, отвъд която започваше осветената земя.

В мига, в който той изчезна, Робърт се залови с Артър.

- Какво знаеш ти за всичко това, Блекторн?

- При нас се появиха пратеници на елфите - отвърна той. - Предложиха ни да върнат Марк на семейството му, а в замяна искаха да им помогнем да открият кой убива елфи в Лос Анджелис.

- И ти не докладва за това на Клейва? Макар да си знаел, че нарушаваш закона, условията на Студения мир...

- Исках да си върна моя племенник. Нима и ти не би сторил същото за твоето семейство?

- Ти си ловец на сенки - заяви Робърт. - Ако си принуден да избираш между семейството си и закона, трябва да избереш закона!

- Lex malla, lex nulla - отвърна Артър. - Знаеш мотото на семейството ми.

- Постъпил е правилно. - Като никога, този път в гласа на Джейс нямаше насмешливост. - Аз бих сторил същото. Всеки от нас би го направил.

Робърт изглеждаше разгневен.

- И открихте ли? Кой убива елфи?

- Открихме го тази нощ - отвърна Джулиън. - Бил е Малкълм Фейд.

Магнус настръхна, котешките му очи проблеснаха.

- Малкълм? - Той се обърна кръгом и се приближи решително до Джулиън. - И защо смяташ, че е бил някой върховен магьосник? Защото владеем заклинания? Означава ли това, че всяка черна магия ще бъде приписвана на нас?

- Той си го призна - отвърна Джулиън.

Клеъри зяпна. Джейс остана на мястото си, изражението му бе непроницаемо като на котка.

Лицето на Робърт помрачня.

- Артър. Ти си главата на този Институт. Говори. Или ще го оставиш на своя племенник?

- Има неща - заяви Джулиън, - които не сме казали на Артър. Неща, които той не знае.

Артър докосна главата си с ръка, сякаш го болеше.

- Ако съм бил измамен - каза той, - нека Джулиън обясни.

Суровият поглед на Робърт обходи малката им групичка и се прикова в Диего.

- Центурионе. Излез напред.