Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Горкият Малкълм - прошепна Магнус. - Да изгубиш онзи, когото обичаш, по този начин.

- Робърт - обади се Джейс. - Тези деца не са направили нищо погрешно.

- Може и така да е. Ала аз съм инквизиторът. Не бих могъл да скрия случилото се. При положение че Малкълм Фейд е мъртъв, че е отнесъл Черната книга на дъното на океана и всичко това се е случило, без главата на Института да забележи...

Джулиън пристъпи напред.

- Има още нещо, което чичо Артър не ви е казал. Не ни е оставил да правим каквото си поискаме, докато самият той бездейства. Беше зает с проследяването на друг източник на тъмна магия.

Докато говореше, Джулиън погледна към Магнус. Магнус, който и преди им беше помагал. Като че ли го молеше да разбере и да му повярва.

- Не е случайност, че Анселм Найтшейд се намира в светилището - продължи Джулиън твърдо. - Артър го доведе, защото знаеше, че ще дойдете.

Робърт повдигна вежди.

- Вярно ли е това? Артър?

- Най-добре им кажи. - Джулиън впи настойчив поглед в чичо си. - Те, така или иначе, ще научат.

- Аз... - Артър се взираше в Джулиън, а върху лицето му се беше появило празно изражение, от което стомахът на Ема се сви. Джулиън като че ли го караше да следва примера му само със силата на волята си. - Не исках да го споменавам -продължи Артър, - защото то е нищо работа в сравнение с онова, което научихме за Малкълм.

- Не искаше да споменаваш какво?

- Найтшейд използва тъмна магия за печалба - обясни Джулиън. Изражението му беше спокойно и изпълнено със съжаление. - Изкарва луди пари, като слага пристрастяващи прахчета в пиците си.

- Това е... съвършено вярно! - обади се Ема насред слисаното мълчание на Артър. - Из целия град е пълно с хора, които са толкова пристрастени, че са готови да направят всичко за него само за да се сдобият с още.

- Заробени с пица? - намеси се Джейс. - Това без съмнение е най -шантавото... - Той не довърши, когато Клеъри го настъпи по крака. - Звучи сериозно. Искам да кажа, пристрастяващи демонски прахчета и всичко останало.

Джулиън прекоси стаята и отвори един шкаф, от който изпаднаха няколко кутии за пица.

- Магнус?

Магнус преметна края на шала си през рамо и се приближи до Джулиън и кутиите. Повдигна капака на една от тях така тържествено, сякаш отваряше ковчеже със съкровища.

Протегна ръка над кутията и я завъртя от ляво надясно, след което вдигна поглед.

- Артър има право. Тъмна магия.

От вътрешността на светилището долетя вик.

- Предателство! - изкрещя Анселм. - Et tu, Brute? 34

- Не може да излезе. - Артър изглеждаше замаян. - Външната врата е заключена.

Робърт се втурна в светилището, последван миг по-късно от Джейс и Клеъри. Във фоайето остана единствено Магнус, напъхал ръце в джобовете си.

Златистозелените му очи се взряха сериозно в Джулиън.

- Добре изиграно - каза той. - Не съм сигурен как другояче да го опиша, но... добре изиграно.

Джулиън погледна към Артър, който се бе облегнал на стената до вратата на светилището с притворени очи, а върху лицето му се беше врязала болка.

- Ще горя в ада за това - промълви той ниско.

- Няма нищо срамно в това, да гориш за семейството си -заяви Марк. - Аз на драго сърце ще горя до теб.

Джулиън го погледна и по лицето му се изписаха учудване и благодарност.

- Аз също - каза Ема и погледна към Магнус. - Съжалявам. Аз съм тази, която уби Малкълм. Знам, че беше твой приятел, и ми се ще...

- Наистина беше. - Очите на Магнус потъмняха. - Знаех, че е обичал жена, която бе умряла. Не знаех остатъка от историята. Клейвът го е предал, така както предадоха и вас. Живял съм дълги години и съм видял много предателства и много разбити сърца. Някои оставят скръбта им да ги погълне. Забравят, че и другите могат да изпитват болка. Ако Алек умре... - Той сведе поглед към ръцете си. - Трябва да мисля, че не бих станал такъв.

- Просто се радвам, че най-сетне научих какво се е случило с родителите ми - каза Ема. - Най-сетне знам.

Преди някой да успее да добави каквото и да било, откъм входа на светилището се вдигна шум и Джейс изхвърча заднешком; елегантният му блейзър беше скъсан, русата му коса - разчорлена. Той им отправи усмивка, толкова ярка, че цялата стая грейна.

- Клеъри приклещи Найтшейд в един ъгъл. Доста е пъргав за един толкова стар вампир. Благодаря за упражнението, между другото... а пък аз си мислех, че се очертава скучна вечер!

* * *

След като всичко бе изяснено с инквизитора, който отведе Анселм Найтшейд (кълнящ се, че ще си отмъсти), и повечето от обитателите на Института се разотидоха по леглата, Марк се приближи до входната врата и погледна навън.