Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Много скоро щеше да съмне. Марк виждаше изгрева далеч от там, в източния край на извивката на плажа. Перлено изсветляване на водата, сякаш бяла боя се разливаше в света през пукнатина в небето.

- Марк - разнесе се глас до рамото му и той се обърна.

Беше Джейс Херондейл. Странно бе отново да види Джейс и Клеъри, така както едва ли бе странно за братята и сестрите му. Та нали последния път, когато ги беше срещнал, те бяха на годините на Джулиън. Те бяха последните ловци на сенки, които бе видял, преди да изчезне в редиците на Лова.

Не че се бяха променили до неузнаваемост - сега трябва да бяха на двайсет и една, двайсет и две години. Ала отблизо Марк виждаше, че Джейс бе придобил една неопределима аура на решителност и зрялост. Нямаше го момчето, което някога го бе погледнало в очите и бе казало с треперещ глас: „Дивият лов. Сега ти си един от тях".

- Марк Блекторн. Би трябвало да съм любезен и да ти кажа, че си се променил, ала не е така.

- Променил съм се - отвърна Марк. - Но не по начин, който можеш да видиш.

Джейс прие думите му доброжелателно и като кимна, се загледа към океана.

- Един учен веднъж казал, че ако океанът бе прозрачен като небето, ако бяхме в състояние да видим всичко в него, никой никога не би влязъл в морето. Ето колко е ужасяващо онова, което живее във водата, на пет мили под повърхността.

- Казано е от някой, който не познава ужасите на небето - отвърна Марк.

- Може и така да е. Пазиш ли все още магическата светлина, която ти дадох?

Марк кимна.

- Остана у мен през цялото време, докато бях в царството на феите.

- През живота си съм подарявал рунически камък само на двама души - каза Джейс. - На Клеъри и на теб. - Той наклони глава на една страна. - Имаше нещо у теб, когато те открихме в тунелите. Беше уплашен, ала нямаше намерение да се предадеш. Никога нито за миг не съм се съмнявал, че един ден ще те видя отново.

- Наистина ли? - Марк го погледна невярващо.

- Наистина. - Джейс се усмихна с непринудената си, очарователна усмивка. - Просто не забравяй, че Нюйоркският институт е на твоя страна. Напомни го и на Джулиън, ако някога отново изпаднете в затруднение. Да ръководиш Институт, никак не е лесно, знам го от личен опит.

Марк понечи да възрази, но Джейс вече се бе върнал вътре, за да се присъедини към Клеъри. И без това се съмняваше, че Джейс ще обърне особено внимание на възражението му, дори да го беше направил. Очевидно бе разчел ситуацията съвсем правилно, но нямаше намерение да направи нищо, което би могло да разклати равновесието.

Марк отново плъзна поглед по хоризонта. Зората се разливаше по небето. Черният път и магистралата, пустинните дървета, всички те се открояваха на засилващата се светлина. И там, край пътя, стоеше Кийрън и се взираше в морето. Марк го виждаше единствено като сянка, но дори и като сянка Кийрън никога не би могъл да бъде никой друг.

Слезе по стъпалата и се приближи до него. Не се беше преоблякъл и острието на меча, окачен на кръста му, бе изцапано с кръв.

- Кийрън.

- Ще останеш ли? - попита Кийрън, а по лицето му се изписа печал. - Естествено, че ще останеш.

- Ако ме питаш дали ще остана със семейството ми, или ще се върна при Дивия лов, тогава, да, знаеш какъв е отговорът ми. Разследването приключи. Убиеца и неговите Последователи вече ги няма.

- Точните условия на сделката бяха различни - каза Кийрън. - Ловците на сенки трябваше да предадат убиеца на елфите, за да въздадем справедливост.

- Като се има предвид, че Малкълм е мъртъв, както и мащабите на предателството на Ярлат, очаквам твоите събратя да проявят снизходителност към моя избор.

- Моите събратя - повтори Кийрън. - Знаеш, че те не проявяват снизходителност. Никога не са го правили с мен. -Марк си спомни първия път, когато бе видял черните очи на Кийрън да се взират непокорно изпод разчорлената му тъмна коса. Спомни си как ликуваха останалите Ловци, задето бяха получили принц, на когото да се подиграват и измъчват. Как Кийрън го беше понесъл, свил арогантно устни и вирнал брадичка. Как бе понасял мисълта, че баща му го бе подхвърлил на Дивия лов така, както се подхвърля кокал на куче. Кийрън не бе имал брат, който да го обича и да се бори да си го върне. Не бе имал Джулиън. - Но аз ще се боря за теб - заяви той, срещайки погледа на Марк. - Ще им кажа, че е твое право да останеш. - Той се поколеба. - Ще... ще се видим ли отново?

- Едва ли, Кийрън - отвърна Марк толкова меко, колкото можеше. - Не и след всичко, което се случи.